Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Какво ти е на крака? — попита Тренкавел, докато вървяха през двора.

— Оня здравеняк случайно ме улучи.

— Случайно ли? — ухили се Раймон. — Нали ти казах, mon ami, богинята на късмета е много гадна вещица.

Джейми само кимна, побутна го с револвера и му посочи да мине покрай паркираното хъмви и да влезе в гаража. Катлийн ги последва, любопитна какво е намислил.

Вътре Камерън накара французина да се обърне, поотдръпна се и насочи револвера към гърдите му.

— Раймон — каза тихо. — Видях на какво си способен. Подготовката ти. Уменията ти. Би трябвало да ти пръсна черепа и да реша проблема. — Млъкна, погледът му стана суров. После мъчително преглътна. — Но не мога да го направя.

Тренкавел се усмихна.

— И аз не бих могъл да те застрелям, mon ami.

— Знам само, че си върнах Кат, и за това ти дължа поне живота ти. Обаче ти все още искаш книгата и имаме нужда от преднина.

Раймон се усмихна още по-широко.

— И ме доведе в този гараж, за да ме повалиш в безсъзнание, но Касиди да не може да ме намери.

— По-умен си, отколкото изглеждаш.

Французинът се засмя, обърна се с гръб към него и небрежно скръсти ръце на гърдите си.

— Ако ще ме удрят, поне да е приятел.

Джейми вдигна револвера и го удари с дръжката по темето. Тренкавел се строполи на земята и Камерън клекна и провери сънната му артерия, като продължаваше да се цели в него.

— Нищо му няма, само ще го боли главата. — Погледна Катлийн. — Остави му автомата за всеки случай.

— Да не си полудял? Този човек е убиец и…

— Няма да убие нито теб, нито мене. Сигурен съм. И не искам да е беззащитен, ако онова богато копеле дойде да го търси. — Изправи се и нежно я погали по бузата. — Моля те, Кат, заради мен.

Тя се усмихна.

— Господи, колко си бил мекушав!

— А сега, ако ти е омръзнало гостоприемството на Касиди, според мен е крайно време да напуснем това приятно местенце.

Катлийн погледна крака му. Въпреки турникета раната му силно кървеше. Сигурно го болеше много и силите му сто на сто бяха на изчерпване.

Самата тя се чувстваше малко странно. Беше чела за преживяванията на новобранците след първото им сражение — замайване, гадене, усещане за нереалност. Ала въпреки това й се струваше, че има бъдеще.

Помисли за кодекса в пластмасовата кутия. Да, бъдещето определено беше у нея. „Друг въпрос е какво ще правя с него“.

— Хайде, Кат. — Джейми я хвана за ръка.

Докато излизаха от гаража, тя видя, че той куца още по-лошо. Дано атевето запалеше. Джейми не можеше да върви по неравния терен чак до хидроплана.

Когато се приближиха до атевето, Камерън повдигна вежди и попита:

— Сигурна ли си, че можеш да управляваш това нещо?

— Не разваляй романтичната нощ с такива мъжкарски приказки.

— Не се заяждай. Според мен, общо взето, тази вечер се държах доста мило.

— Е, нощта още не е свършила.

Той се настани отзад и Катлийн завъртя ключа, натисна бутона за запалване и мощният двигател се събуди с рев. Тя обърна и се насочи към портата на замъка. Там спря и погледна здравата метална решетка.

— Как се отваря това нещо?

— Търпение, скъпа — отвърна Джейми, изпъшка, смъкна се от седалката, закуцука към долепената до входа будка и влезе в нея.

— Трябваше да оставиш на мен! — извика тя подире му.

След секунди се разнесе пулсиращо бръмчене на електромотор, последвано от подрънкване на верига, и решетката бавно започна да се вдига. Джейми излезе и тръгна към Катлийн. Усмихваше се. Изведнъж усмивката му помръкна.

— По дяволите! — изруга той. — Знаех си, че трябваше да го убия онова копеле!

— Кое от двете? — Катлийн се обърна и видя, че Касиди се качва на хъмвито. След миг изпод четирите огромни колела изригнаха буци пръст и огромната машина полетя към тях.

— Да се махаме, Кат! Нашето джудже не може да се мери с това чудовище!

Камерън се покатери зад нея и тя завъртя ръчките докрай. Докато минаваха по моста, Джейми посочи надясно.

— Давай на юг!

Катлийн хвърли поглед през рамо. Касиди тъкмо минаваше през портата. Тя отново насочи вниманието си към пресечения терен напред. В този момент пропаднаха в плитка дупка, изхвърчаха от отсрещната страна и тежко се удариха в земята. Зъбите й изтракаха от разтърсващия сблъсък.

— За бога! — възкликна Камерън. — Кой се опитва да ни убие, ти или Касиди?

— Искаш ли да ме смениш?

Все още бяха в зоната на прожекторите, но бързо се носеха към мрака извън осветения периметър.

Когато се приближиха към ръба на скалите, Джейми надвика воя на двигателя: