Саймон Бекетт - Кървави белези

В един момент осъзнавам, че мрачното настроение, което ме потискаше, е изчезнало. Наливам си още една чаша и погледът ми започва да се рее отвъд гората към далечните поля. Единственият шум в нощта е песента на щурците. Няма нито коли, нито хора. Цари абсолютно спокойствие.

Идеалното място за криене.

Отиваме в Брайтън с парите, които Клоуи получава за една картина. Купувачът е куратор, който скоро ще открие галерия в Нотинг Хил. Взел е за себе си картина — абстрактна смесица от различни нюанси на синьо и лилаво, която лично аз намирам за твърде мрачна, и е поръчал още шест платна, които да изложи при откриването на галерията.

— Нещата започват да се случват! — крещи радостно Клоуи след телефонния си разговор с него. Хвърля се към мен и ме обгръща с ръце и крака. — Най-после всичко се подрежда!

Вечерта празнуваме в „Домино“. Клоуи е намерила някой да я замества, а Пол, управителят, ни дава шампанското на по-ниска цена.

— Стиснато копеле! — негодува Ясмин. — Нищо нямаше да му стане, ако пиенето беше за сметка на заведението.

Клоуи е в еуфория и без да е пила алкохол, прелива от вълнение и крои планове.

— Господи, не мога да повярвам! Той има връзки в Париж и Ню Йорк и колегите му ще дойдат за откриването! А и художественият критик на „Дейли мейл“ ще присъства!

— Не знаех, че „Дейли мейл“ има художествен критик — мърмори Джез.

Ясмин го сръчква с лакът и го поглежда многозначително.

Клоуи или не го чува, или думите му изобщо не я интересуват. Поглъща шампанското като вода.

— Господи, най-после ще мога да напусна това място! Ще се отдам изцяло на рисуването и няма да се занимавам с никакви рекламни агенции.

Приносът на Калъм към партито е грам кокаин. Седнали сме в затъмнено сепаре, той поставя кокаина върху корицата на едно списание и го разделя на линии с ръба на кредитната си карта.

— Какво, по дяволите, правиш? — изсъсква Ясмин.

— Няма проблем, просто малко да дръпнем. Никой няма да ни види. Шон, искаш ли?

— Не, благодаря.

Никога не съм вземал кокаин. Доколкото знам, Клоуи също, затова очаквам и тя да откаже, но за мое най-голямо учудване, тя приема.

— Сигурна ли си? — питам я аз.

— Защо не? Нали все пак празнуваме?

— Клоуи — предупреждава я Ясмин.

— Всичко е наред, не се безпокой — отвръща тя и приема предложението на Калъм за още една линия.

Ясмин се навежда към мен, докато си наливам още шампанско.

— Не й позволявай да взема повече.

— Нека се забавлява — отвръщам. Много харесвам Ясмин, но понякога е прекалено скована. — Какво толкова? Заслужила си го е.

— И какво ще стане, ако нещата се провалят. Тя не се справя особено добре с разочарованията.

— Ооо, хайде, Ясмин! Отпусни се!

Тя ми се мръщи ядосано.

— Наистина ли си толкова глупав?

Поглеждам я, объркан и обиден, но тя бутва стола си назад и се отдалечава. Май някой завижда, казвам си аз.

Идеята да отидем в Брайтън е на Клоуи. В седмицата преди откриването на галерията тя е толкова нервна, че е изгризала ноктите си до кръв. Рисува по цял ден, буквално до последния момент, когато на бегом се изнася от апартамента, за да поеме смяната си в „Домино“.

— Хайде да отидем някъде — казва една вечер, след като картините са занесени в галерията.

— Чудесно. След откриването…

— Не, сега. Чакането направо ме побърква. Трябва да се махна оттук, и то веднага.

След огромния мрачен Лондон курортният град ни изглежда ослепително бял, всичко блести, окъпано в слънчева светлина. Стигаме дотам на стоп, защото не можем да рискуваме с колата на Клоуи, която използваме на все по-кратки разстояния. Ако всичко с картините мине добре, купуването на нова кола ще е цел номер едно. Клоуи е изпълнена с планове и идеи, убедена е, че е достигнала повратен момент в своята кариера. При някои от безумните й планове се сещам за предупреждението на Ясмин, но оптимизмът на Клоуи е толкова заразителен, че прави на пух и прах всички съмнения.

Отбиваме се в една крайбрежна кръчма и даваме луди пари за бира, държим се безразсъдно, защото вярваме в успеха на Клоуи, а и освен това сме на почивка. След това обикаляме магазините втора ръка и търсим стари рамки за картини, които могат да се използват повторно. Не намираме нищо, но купуваме стар фотоапарат и половин дузина филми за моментални снимки към него. Използваме ги на крайбрежната улица, броим на глас, докато чакаме снимките да се проявят, но се появяват празни квадрати с емулсия. Само една от снимките излиза както трябва, на нея Клоуи е застанала пред кея на Брайтън, усмихва се и позира като модел. Тя не харесва снимката, но аз не й я давам, когато се опитва да я измъкне от ръцете ми и да я скъса. По нейно настояване отсядаме в хотел, който е доста над обичайния ни бюджет, а за вечеря хапваме обилно подправени с чесън ястия в един италиански ресторант. Когато се прибираме в хотела, сме доста пийнали, шъткаме си един на друг и се заливаме от смях, докато отключваме вратата на стаята, след това правим любов и вдигаме още повече шум.