Саймон Бекетт - Кървави белези

— Исках само да помогна.

— Ще се оправя. Занеси го в къщата.

— Защо трябва аз да се грижа за него през цялото време? Той е твое дете.

— Моля те, просто прави каквото ти се казва.

Гретхен смръщва лице. Минава бързо покрай нас, джапанките й шляпат сърдито по стъпалата. По-скоро усещам, отколкото чувам, въздишката на Матилде.

— Хайде — казва тя уморено.

Отпускам тежестта си почти изцяло върху нея, докато се изкачваме по стъпалата и стигаме до леглото. Това трае цяла вечност. Стоварвам се върху матрака, едва забелязвам, че си е отишла. Връща се след минута, носи раницата и фенера. Оставя ги до леглото.

— Баща ти не знаеше, че съм тук, нали? — питам аз. — Не си му казала.

Матилде е застанала извън светлината на фенера. Не мога да видя лицето й, не знам дори дали гледа към мен.

— Утре ще говорим — казва тя и ме оставя сам в таванското помещение.

Раницата подскача на гърба ми, докато тичам към колата, която ме чака със запален двигател на отбивката за магистралата. Жълт фолксваген костенурка, доста очукан и ръждясал, но в този момент ми се струва най-красивата кола на света. Става тъмно и целият съм замръзнал, тъй като през последните два часа стоя на студа и ругая шофьорите, които преминават и се качват на магистралата, без дори да ме погледнат.

Отварям предната врата и се изненадвам, когато виждам, че шофьорът е момиче, пътуващо само.

— Закъде си? — пита тя.

— Към Лондон, но ще съм ти благодарен да ме оставиш и на следващата бензиностанция — отговарям аз, отчаяно искам да се скрия от ледения вятър.

— Отивам в Хайгейт, устройва ли те?

— Страхотно, благодаря ти.

Отседнал съм в Килбърн 1 1 Хайгейт и Килбърн са квартали в северната част на Лондон. — Б.пр. , живея под наем в свободната стая на апартамент, чийто собственик ще отсъства за месец. Нямам никаква представа какво ще правя след това.

Но днес няма да търся решение на този проблем. Мятам раницата си на задната седалка, като внимавам да не закача голямата художническа папка, оставена там, и след това сядам отпред. Момичето е свалило малко прозореца откъм своята страна и за да компенсира навлизащия студ, е надуло парното докрай.

— Трябва да държа прозореца отворен, защото вътре влизат изгорели газове — обяснява тя. — Все се каня да закарам колата на ремонт, но…

Свива красноречиво рамене, жестът й изразява нещо средно между „какво да се прави“ и „не ми се занимава с това“.

— Аз съм Шон.

Трябва да повиша глас, за да надвикам шума от отворения прозорец и от горещия въздух, който идва от парното.

Тя ми се усмихва бързо.

— Аз съм Клоуи.

Може би е година-две по-малка от мен, слаба, с късо подстригана руса коса и тъмносини очи. Хубава.

— Стопли ли се достатъчно? — пита тя. — Ако оставя парното да работи прекалено дълго, започва да прегрява.

Казвам, че съм добре. Тя протяга ръка към таблото и наглася температурата. Има изящна длан с дълги пръсти. На китката й виси тънка сребърна гривна.

— Учудвам се, че спря. Не се срещат често момичета, готови да поемат риска да качат стопаджия. Не че се оплаквам.

— Човек трябва да поема известни рискове. Освен това ти изглеждаше съвсем безобиден.

— Благодаря — казвам аз и се засмивам.

Тя се усмихва.

— Защо отиваш в Лондон?

— Търся си работа.

— Значи се местиш за постоянно?

— Да, ако успея да си намеря работа.

Макар че самата дума „ постоянно “ предизвиква безпокойство в мен.

— Каква работа търсиш? — пита Клоуи.

— Каквато намеря. В бар, в строителството. Всичко, за което ще ми плащат.

Тя ме поглежда.

— Имаш ли диплома?

— Завърших преди известно време. Но исках да пътувам, затова си дадох малко почивка.

Нарочно казвам малко почивка , никак не ми е приятно, като си помисля колко бързо се изниза времето. Повечето от връстниците ми вече градят кариера, а аз се местя от една работа на друга без истинска цел.

— Браво на теб — казва Клоуи. — И аз прекарах шест месеца, обикаляйки Тайланд. Господи, беше фантастично! Ти докъде пътува?

— Ами… само до Франция.

— О!

— Възнамерявам пак да отида — добавям в своя защита. — Нали се сещаш, когато събера достатъчно пари.

Няма надежда това да стане скоро. Макар да спрях да пуша, длъжностите, на които се хващам от време на време, не носят много пари. Тя кимва, но всъщност въобще не ме слуша. Сграбчвам седалката, когато колата изведнъж минава в другата лента, за да задмине един микробус и засича ягуар, който е принуден да набие спирачки. Шофьорът на ягуара присветва възмутено с фаровете, плътно залепен за задната ни броня. Двигателят на фолксвагена започва да вие пронизително и едва набира достатъчно скорост да се изравни с микробуса, без да може да го задмине.