Брайан Хейг - Частен сектор

Ако ви интересува, баща ми беше офицер от кариерата и бе стигнал до чин полковник до деня, когато повел бригадата си на прочистване из виетнамските джунгли, изтървал картата, навел се да я вдигне и някакъв виетнамец, въоръжен с античен арбалет и гадно чувство за хумор, му пуснал една стрела в задника. Полковник Дръмънд обаче беше костелив орех и оцеля, макар че отделителната му система трябваше да бъде преоборудвана по начин, налагащ час по час да тича до тоалетната, което пък го принуди да зареже армейската униформа и да се пенсионира по болест. Кариерата му буквално се прецака.

Но да се върна на Джон. Между него и баща ми съществуваше онази особена връзка, която често възниква между сурови, амбициозни, взискателни бащи офицери и първородните им синове. Баща ми искаше да извае от Джон най-образцовия си войник; Джон пък мечтаеше да го превърне в баща на сирак. Но бедата на Джон бе добре дошла за мен, защото можех да се укрия в сянката му.

Беше досущ като да гледаш някой от онези старогръцки митове и да знаеш, че трагедията вече се мержелее на хоризонта. Свикнахме военните полицаи да мъкнат Джон у дома пиян, надрусан, пребит, същинска заплаха за обществото и за самия себе си. И разбира се, сполетя го очакваният лош край. Основа интернет компания, продаде я точно по времето на големия бум през 1999-та, гушна сто и петдесет милиона и сега живее в къща като грамаден супник с изглед към един залив на Тихия океан. Ако бе имал по-свястно детство, кой знае какво щеше да излезе от него.

За Коледа си разменяме картички. Той ми праща изгледи от екзотични места, които знае, че не са ми по джоба, и ако някога се оженя, ще го поканя за кум. Иначе пътищата ни се разминават.

Ако Джон има нещо повече от мен — без да броя парите, голямата къща и професионалния успех, — то е умението да разчита финансови отчети. Обадих му се от колата, налетях на телефонния секретар и го предупредих да чака дълъг факс. После отбих до един интернет клуб, задрасках с флуоресциращ маркер името на „Морис Нетуъркс“ и му пратих резултатите от ревизията. Да се разкрива поверителна корпоративна информация пред външен човек е нарушение на закона и етиката, но премахването на името на компанията беше стъпка в правилната посока.

Но да се върна към миналото. Когато с Джон бяхме хлапета, между нас съществуваше нещо, което психолозите биха нарекли злокачествено братско съперничество. На млади години тия въпроси се решават по най-простия начин — кой кого може да напердаши. Аз бях по-бърз и по-силен, той по-лукав и коварен. Обикновено печелеше Джон, но моите победи причиняваха повече болка. Братството е първобитна епоха и винаги съм се чудил как изобщо го преживяваме. Когато пораснем, всичко остава в миналото; не съперничеството, разбира се, но поне начините за измерване на победата. На дадения етап от живота например Джон ми водеше със сто и петдесет милиона точки.

Както и да е, час по-късно седях в апартамента си, когато любимият ми брат позвъни.

След задължителните встъпителни приказки за мама, татко, новото му ферари, новия водопад в басейна му той каза:

— Много интересни документи си ми изпратил. На „Морис Нетуъркс“, нали?

— Не мога да ти кажа — уверих го аз. — Но определено не са на „Морис Нетуъркс“.

Той се засмя.

— Познавам компанията, Шон. Вложил съм пари в „Морис“.

— О.

Той пак се засмя.

— Всъщност брокерът ми се отърва от последната акция преди петнайсет минути.

— Толкова ли е зле?

— Напротив, сметките изглеждат страхотно.

— Тогава какъв е проблемът?

— Онова, което не виждаш в годишните отчети, но при ревизия лъсва наяве.

— Тоест?

— Не мога да повярвам, че имаме общи гени. Наистина ли трябва да ти обяснявам? — Очевидно трябваше, затова той продължи: — Погледни най-долу на втора страница… сложи си десния пръст на реда, където пише „приходи от дейността“.

Изпълних нареждането и видях числото 42 630 323,00. Джон обясни:

— Това печели „Морис“ след като се приспаднат разходи, амортизация и разни други неща, дето не ти трябва да знаеш. А сега страница осемнайста, слез на двайсти ред.

И това изпълних. Той каза:

— Сложи си пак десния пръст. Това отчита „Морис“ от суап операции за последното тримесечие. Осемдесет милиона… схващаш ли смисъла?

— Не.

— „Морис Нетуъркс“ се държи над водата и реализира прогнозите за растеж благодарение на суап операции. И миналата година е било същото. Щяха да излязат на червено, ако не бяха отчели замени за триста милиона.