Брайан Хейг - Частен сектор

Краят на една ревизия е печална и грозна гледка. По бузата ми плъзна сълза на съжаление.

Да, бе.

Повелителката на сметките Марта се беше сгушила в отсрещния ъгъл заедно с дебелата Джесика Монър — юристката на „Морис“ и може би моя бъдеща шефка. С изненада зърнах до нея сегашния си началник и вероломен приятел Бари.

Те ме забелязаха и разговорът замлъкна. Да знаете, ако Брут и тайфата му бяха демонстрирали съзаклятието си тъй нелепо като тях, никой нямаше да намушка Цезар в гърба, вестготите щяха да се превърнат в забравено племе и всички щяхме да говорим италиански. Адвокатите обаче са изпечени в изкуството на интригите и реагираха инстинктивно усмихнаха се и най-невинно размахаха ръце. Марта заби поглед в земята и взе да пристъпва от крак на крак като олицетворение на нечистата съвест.

— Проверяваш ли ме? — обърнах се аз към Бари.

— Какво?… Не, аз… ъъъ… Просто наминах да видя как върви. — Той ме потупа по рамото и добави: — Всичко е страхотно. Поздравления за спазения срок.

— Е, нали знаеш, Бари, всичко се дължи на великолепната работа в екип. Вярно, правните ми съвета бяха гениални и съдбоносни, но Марта и нейните хора също имат някаква заслуга.

Намигнах на Марта.

— Ами… както кажеш. — Той се обърна към Марта. — Ще отидеш ли да вземеш ревизионния акт?

С видимо облекчение Марта побърза да напусне залата.

Продължавайки да се усмихва, Джесика ми каза:

— Радваме се, че дойде. Избра чудесен момент. Работата върви идеално.

— Защо?

— Твоята стратегия по въпроса за Наш излезе успешна.

— Много ясно. Аз герой ли съм или какво?

Тя обясни:

— Тази сутрин в Министерството на отбраната имаше съвещание за възраженията. Сайлъс Джаклър от „Фийлдс, Джейсън енд Морганто“ водеше обединен екип, представляващ интересите на „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“. От наша страна присъствахме аз и Бари.

Бари се изкиска и отбеляза:

— Тази сутрин беше историческа, Дръмънд. Сайлъс Джаклър изведнъж онемя.

Джесика също се изкиска и поясни:

— Юристите от Министерството на отбраната помолиха Джаклър да уточни какво го тревожи.

— И уточни ли? — попитах аз.

— Настоя, че просто изглеждало подозрително. Явно и той, и неговите хора разбираха много добре правните рискове.

Както винаги Бари не пропусна да каже последната дума:

— Опита се да подхвърли няколко тънки намека за Наш, а ние седяхме и се правехме на ударени.

— Сигурно ви е било много трудно — подметнах лукаво аз.

— И тъй — обобщи Джесика, — добра работа и всички страшно се гордеем с теб.

— Много благодаря.

— А най-добрата новина е — добави Бари, — че убедихме юристите от министерството да вземат до петък решение по жалбата.

— Ехааа… петък… невероятно.

Той добави:

— Но трябваше да гарантираме, че незабавно ще предадем пълен протокол от ревизията. А Джаклър има време до четвъртък да представи допълнителна документация. Не го ли стори, въпросът за Наш отпада.

Джесика се ухили.

— Схващаш ли, Дръмънд? Ти подписваш протокола, ние го предаваме и край на скапаната история.

Вратата се отвори и Марта дотича с тънка черна папка в ръката. Подаде я на Бари, който отгърна корицата, погледна титулната страница и обяви:

— Превъзходно. Всичко изглежда наред.

После подхвърли папката към мен, измъкна от джоба си автоматична писалка „Монблан“ и я пъхна под носа ми.

— Надраскай си името най-отдолу на трета страница и приключваме.

Разгърнах папката и изчетох трите страници на ревизионния акт. Джесика и Бари се усмихнаха, скръстиха ръце и търпеливо зачакаха.

Знаех какво е написано, но в подобни моменти човек, така или иначе, върши каквото се полага. Всичко беше чиста формалност. Потвърждавах законността на ревизията — височайшо уверение, което можеше да се тълкува едва ли не по всякакъв начин. Простичко казано, ако беше извършено нещо незаконно или нередно, работите моментално опираха до моя задник.

Затворих папката и констатирах:

— Ей… ама аз гарантирам много неща, а?

Бари и Джесика се спогледаха тревожно.

— Няма страшно — увери ме Бари и бързо добави: — Подписвай.

— Не.

— Не? — Усмивката му изчезна. — Дявол да те вземе, Дръмънд, прави каквото ти казвам.

Джесика сложи ръка на рамото му.

— Дръмънд, какъв ти е скапаният проблем?

— Не съм сигурен, че има проблем. — Тя направи объркана физиономия и аз добавих: — Още дори не съм видял резултатите от ревизията. Когато си тръгнах снощи, не бяха готови.