Брайан Хейг - Частен сектор

Не че не се възхищавам на ФБР; дори смятам, че са великолепна тайфа и тъй нататък, но ако са чак такива майстори, защо не хванаха семейство Роузънбърг преди да предадат на комунистите чертежите на атомната бомба? Така де, за какво ни е да пращаме тия двамата на електрическия стол, след като вече са обяснили на руснаците как да изпепелят стотина милиона души? Чувал съм за преждевременна еякулация, но ако имаше и следвременна, тия приятели щяха да страдат точно от нея.

Джанет обаче не откъсваше очи от лицето му, а и той не отлепваше ръка от рамото й. Кой знае защо, това ме дразнеше. Същият тип, дето някога й беше забил нож в гърба, сега изникваше с широката си усмивка и трапчинката на брадичката като рицар на бял кон да съсече злия дърт дракон. Я стига — мръсникът беше надянал наколенките да моли началството си за случая само защото се надяваше пак да й бръкне в гащите. Ясно като бял ден. Нали?

Най-сетне Мийни приключи поучителната беседа за ФБР и всички седяхме, дълбоко замислени над думите му. Или пък и другите като мен бяха изключили за толкова дълго, че им трябваше време да рестартират двигателите.

Накрая Джанет каза:

— Благодаря ти, Джордж. — След ново мълчание тя подхвърли: — Според предишната теория убиецът от Лос Анджелис е стигал до еякулация. Възбуждал се е от мъченията или от самото убийство, нали така?

— До такъв извод стигнаха повечето ни психолози — отговори Мийни. — Мъченията и убийството на жертвата са негови сексуални фантазии. Смятаме, че при мъченията по някое време е изпитвал оргазъм, после им е строшавал вратовете. — Той бързо добави: — В общи линии изглежда, че и сегашният случай следва същия модел.

— Тогава не би ли трябвало да има следи и от неговата сперма?

— Знам, че ще прозвучи смешно — осведоми я Мийни. Нашите психолози смятат, че сега убиецът си слага презерватив.

Смешно? Мисля, че промърморих:

— Как не се сетихме! Ами че то си е очевидно, след като го спомена.

Мийни ме изгледа свирепо — три черни точки.

Джанет пак се обърна към него.

— Ами нарастващата жестокост към жертвите?

— Не е рядкост — отвърна той. — Успехът ги главозамайва. Непрестанно се сблъскваме с това. Започват от някои задръжки. Колкото повече им се разминава, толкова по-слаби стават задръжките. И същевременно става по-трудно да постигнат сексуална възбуда. Тогава прекрачват нагоре и подхващат нови експерименти.

Джанет сякаш се позамисли над чутото, сетне каза:

— И смяташ, че това обяснява всичко?

— Работим и над друга теория. Може би вижда деянията си като състезание… като игра. Жените са пионки. Предизвикателните пози на жертвите, обажданията до медиите, разлятата сперма като визитна картичка, целият процес на физическа ескалация може да означава, че за него това е премерване на силите. Той създава правилата, може би дори ги променя, а ние сме длъжни да играем.

Забелязах, че Спинели се е прегърбил, гледа пода, потропва с крак и лицето му е застинало в подигравателна гримаса. Изведнъж ми хрумна, че двамата с него имаме някои общи черти. Единодушно смятахме Джордж Мийни за досаден тъпак. Тая подробна лекция относно спермата и ДНК вършеше чудесна работа като тема за разговор на коктейл, или може би не — но нищо повече. Нямаше да хванем онзи вампир с дебати за странните му навици. Може би така всички се чувстваха по-добре, но празните приказки бяха само заместител на истинското му залавяне. Резултатът беше четири на нула за Убиеца; ченгетата нямаха веществени доказателства, които да го свържат с престъпленията, нямаха представа кой е и как да го хванат, а всички се чудеха само дали лъска бастуна над жертвите, или не.

Накрая дори те стигнаха до извода, че темата е изчерпана, и след още няколко заключителни коментари групата започна да се разпада. Ръкостискания, сърдечни думи за сбогом, после аз и Джанет, придружени от Мийни, прекосихме лабиринта от детективски бюра и излязохме на паркинга.

Всъщност вече стояхме до моята кола, когато Мийни ми каза:

— Извинявай, Дръмънд, с Джанет трябва да си поговорим за едно-друго. Насаме.

После я отведе на десет метра встрани. Застанаха далече един от друг и се спогледаха. Нямах намерение да подслушвам, защото абсолютно не ме засягаше. Вярвам, че да уважаваш чуждото уединение е почти божествено. По една случайност обаче с лявото ухо чувам по-добре, отколкото с дясното, и ако леко извиех глава, ушната ми кухина неволно възприемаше части от разговора.