Брайан Хейг - Частен сектор

От опит знам, че колкото повече се изнервят ченгетата, толкова по-усърдно компенсират липсата на напредък с имитация на трескава дейност. Много ги бива в това отношение. Снимките на убити момичета бяха своеобразен живописен камуфлаж или пък напомняне за вина. При всяко положение из града все още се скиташе на свобода един тип, който би оценил тази картинна галерия като чудесно свидетелство за неговите умения и способности.

Джанет кимна на лейтенант Мартин, после се завъртя към Спинели и седналия до него… и застина.

Човекът стана от стола, усмихна се и каза:

— Здравей, Джанет.

— Джордж.

Охо… май и друг път бях чувал това име.

Той прекоси кабинета, целуна я по бузата и каза:

— Искрено съжалявам за Лайза. Откакто чух, исках да поема случая. Разбира се, трябваше да изчакам, докато стане федерален.

Тя го гледаше като труп, изскочил току-що от ковчега.

— Ти работиш по случая?

— От снощи. Но директорът реши, че след като две от жертвите са живели в Александрия, а третата беше изхвърлена тук, общото ръководство остава в ръцете на местните. Бях назначен за СОА на групата от Бюрото.

Ако не знаете, СОА е съкращение от „старши оперативен агент“. Така добрите момчета произнасят ССГ, тоест „старши скапан гадняр“, което е по-подходящо звание, тъй като ФБР има навика да третира местните ченгета като идиоти и оставя след себе си широка диря от накърнени чувства.

Специален агент Джордж Мийни — човекът, прецакал годеницата си заради повишение — беше висок и добре сложен, чистичък и спретнат като пораснало момченце от църковния хор, със свеж симпатичен вид и походка в стил Джон Уейн. Освен това удивително приличаше на Елиът Нес, тоест на младия Робърт Стак, включително по трапчинката на брадичката и високото изпъкнало чело, създаващо впечатление за вечна замисленост и целенасоченост. Или пък просто страдаше от газове.

Така или иначе, той ме погледна и протегна ръка, а аз я поех.

— Специален агент Джордж Мийни. Предполагам, че вие сте майор Дръмънд.

— Ами… все някой трябва да бъде.

Той ме изгледа малко по-втренчено и каза:

— С Джанет сме стари приятели.

— Браво на вас.

— Много близки стари приятели.

Усмихнах му се и според мен в този миг едновременно стигнахме до извода, че няма да си допаднем. При мъжете, също като при кучетата, нещата често опират до едно бързо инстинктивно подушване — и край, пази си задника, когато пикаеш по дърветата на противника. Но аз знаех защо не го харесвам. Той беше изчукал и после прецакал моя приятелка, а това е гнусно. А и не ми допадаше тонът, с който нарече Мартин и Спинели „местните“. В гласа му звучеше отвратително снизхождение, сякаш си имаше работа с неграмотни селяни и всички бяхме длъжни да му целуваме миропомазания задник.

Но далеч по-интригуващ беше въпросът защо той ме намрази от пръв поглед. Мисля, че отговорът, така да се каже, стоеше само на крачка от нас и все още гледаше Джордж със зяпнала уста.

За да съм сигурен, че започваме както трябва, аз понечих да изтърся нещо много сочно и гадно, но в този момент Джанет се намеси:

— Джордж, радвам се, че си тук. Случаят е много тежък, а за мен, очевидно и личен. Благодаря, че си помолил да те назначат. — Тя ме погледна и добави: — Джордж е един от най-добрите оперативни агенти на ФБР. Работили сме заедно в Бостън.

Вече ми бе казала, разбира се. Затова го изтълкувах в смисъл: не си пъхай носа, Дръмънд. Е, аз съм джентълмен и не ми влизаше в работа, тъй че реших да изпълня желанията им. Щях да се държа с Джордж безупречно, докато не измисля удобен начин да му бия жесток шут по задника.

Освен това лейтенант Мартин изведнъж бе почнал да се извинява, задето отново ни безпокои, после размаха снимки на последната жертва. Както съобщиха по телевизията, носът й беше отсечен, опръсквайки цялото лице с кръв. Разпознаването по тия снимки би затруднило дори собствената й майка. Все пак и двамата с Джанет заявихме, че не я познаваме.

Веднага пред лицата ни се размаха черно-бяла снимка — на същата жена, но приживе, ако мога така да се изразя, взета от служебно досие или паспортна служба. Би изглеждала доста привлекателна, ако не беше големият топчест нос, който засенчваше всички останали черти. Двамата с Джанет отново признахме, че не я познаваме.

— Името й е Ан Каръл — мрачно съобщи лейтенант Мартин. — Неомъжена, лесбийка и много способна юристка от Комисията по ценните книжа и борсите.

Интересно… две юристки, счетоводителка и клюкарка от телевизията. Приблизително на една възраст, външност от умерено до много красива, образовани, преуспели, неомъжени и добри професионалист™. Общи черти, както казваме в занаята. Но имаше ли някаква по-особена обща нишка, някаква определяща човешка същност, която да привлича убиеца? Преуспели жени? Красиви жени? Жени десничарки?