Брайан Хейг - Частен сектор

Тя поклати глава.

— „Парагон Венчърс“ се обвинява в корпоративно престъпление. Аз съм по криминалната част и имам работа предимно с убийци. Защо питаш?

— Тази сутрин ме викнаха пред двама от големите шефове във фирмата. Сървърът, в който се включихме онзи ден, сочи, че сме изтеглили две юридически досиета. Оказа се, че „Кълпър, Хъч енд Уестин“ води защитата и по двата случая.

— О… и ти…

— Да. Здравата съм загазил. Обвиняват ме в съучастие при кражба на поверителна фирмена информация, която е много опасна за двама от техните скъпоценни клиенти.

— Наистина си загазил.

— Тогава си обуй гумени ботуши. С теб сме съучастници.

Тя се замисли, после попита:

— И твърдят, че тия файлове са били в електронната поща на Лайза?

— Така казва сървърът — отвърнах аз и добавих: — А ме увериха, че той не лъже. Знаеш ли, бил свързан с някакъв шантав часовник в Гринуич, дето го поддържал точен до три… как беше?

— Какво? — попита тя, леко объркана. — Това е смешно. Ти видя каквото видях и аз.

— Така си мислех.

— Видя го. Значи… някой е подправил файловете впоследствие. Друго обяснение няма.

— Има и други, но не са правдоподобни: — добавих аз, после попитах: — Споменавала ли ти е някога Лайза за Бари Босуърт?

— Защо? Смяташ ли, че е замесен?

— Нямам причини да смятам.

Тя се вгледа в мен за няколко секунди, сетне каза:

— През изминалата година Лайза ми е разказвала за доста хора, с които работеше във фирмата. Останах с чувството, че е много… враждебна среда. — Тя добави: — Босуърт заемаше едно от първите места сред хората, които й вдъхваха неприязън и недоверие.

— Жена му и децата изпитват същото. По-подробно, ако обичаш.

— Лайза на няколко пъти ми се оплака от него. Тормозел я, приписвал си заслугата за най-добрите й постижения, всячески се опитвал да й подлее вода. Виждал в нея заплаха и правел всичко възможно, за да й навреди.

— Скъпото ми приятелче Бари. А Сали Уестин?

— По точки изпреварваше Бари.

— Дали говорим за една и съща Сали?

Тя кимна.

— Лайза спомена на няколко пъти, че долавяла нещо странно и… Не, всъщност каза, че в нея има нещо фалшиво. Стори ми се, че нейната неприязън към Уестин е по-лична от чувствата й към Босуърт. Според мен смяташе Сали за по-опасна. — Тя добави: — Не знам защо.

Почувствах се леко объркан.

Така де, Сали ми се стори безнадежден случай — не твърде умна, недодялана в отношенията с клиентите, просто една от ония нещастници, които изнемогват от усърдие, без да постигнат нищо. Във всяка фирма ги има — момчето или момичето, което се облива в пот, прекалено често остава до полунощ в службата и протрива колене, лижейки задника на началството. Мислят си, че ще бъдат справедливо възнаградени за положените усилия. Не е така. Просто не е така. В жестоката конкуренция на юридическия свят само талантът и мозъкът водят до голямата печалба. Не бях забелязал у мис Сали Уестин нито едното, нито другото.

Но като стана дума за Сали, както вече споменах, аз също усещах нещо странно, потиснато почти до границата на избухването. След като знаех трагичната й биография, предполагах, че таи в себе си противоречиви емоции, горчиви съжаления, гняв, вина и бог знае още какви отровни атрибути. Децата на родители самоубийци често са принудени да носят тежкия кръст на пустотата, посърналите надежди и обърканата съдба. Но тепърва трябваше да съобразя по какъв начин всичко това превръща Сали в заплаха.

Попитах Джанет:

— Има ли още някой, от когото да се пазя, да го държа под око или нещо такова?

Тя вдигна чашата и се загледа във виното.

— Ами… Сай Бъргър.

Сега объркването се изписа и върху физиономията ми, затова тя попита:

— Искаш да кажеш, че още не знаеш?

— Какво да знам?

— Мислех, че ти… добре де, мислех, че знаеш. — Тя остави чашата. — Помниш ли, че почти през цялата изминала година Лайза се срещаше с някого?

След като не отговорих, тя продължи:

— Ако не греша, споменах също, че у дома всички бяхме силно разстроени от това. Първо, той е много по-стар. Освен това, също като всички останали, знаехме за репутацията му, а тя не е твърде приемлива.

— Какво намери в него Лайза?

— Той е чаровен и пробивен. — Но като се замисли малко повече над въпроса ми, Джанет предположи: — Смятам, че е отчасти заради образа му на лошо момче. Звучи ли логично?

— Не.

— Целият живот на Лайза беше много… как е точната дума? Каквото и да си наумеше, винаги преуспяваше — първа в класа по всичко, звезда на отбора по бягане, момчетата тичаха подир нея. Това може да направи една жена уязвима.