Брайан Хейг - Частен сектор

— Трябва да се задържи в бизнеса достатъчно дълго.

— А телекомуникационните компании капят като круши. „Глобал Кросинг“, „Уърлдком“, „Куест“, и това са само големите. Пропускат набелязаните нива на растеж, акциите им падат, банките понижават кредитния им рейтинг и накрая изникват адвокати да заведат дела от името на акционерите.

— Значи само тази замяна държи „Морис“ над водата?

— Поздравления, вече си дипломиран бизнесмен. Слушай, трябва да бягам. Купих си нова яхта и изгарям от нетърпение да я изпробвам.

Голяма работа е да си имаш преуспял брат. Наистина.

И тъй, с какво разполагах? За оцеляването на бизнеса си Джейсън Морис зависеше от някаква съмнителна компания, която посреща адвокатите на закътани, тайни местенца, наема неприятни на вид биячи и диктува условията на договора. А чиновниците на същото дружество изведнъж онемяват, когато ги моля да посочат другите си партньори.

До какво води всичко това?

В главата ми изникна сцена от „Кръстника“. Стар престъпник е опрял пръст като кинжал в гърдите на Джейсън Морис и обяснява със скучен глас, че подобна сделка не се отказва, а Джейсън си мечтае за деня, когато ще може да купи и продаде най-богатите хора на планетата.

Пари, пари, пари — корен на всяко зло. Пари плюс самолюбие — корен на безграничното зло.

На телефонния ми секретар имаше три обаждания от Сай Бъргър. Все повтаряше да му се обадя при първа възможност и предположих, че има предвид възможност от моя страна. Пет пари не давах какво има предвид; щях да му се обадя, когато бъда готов. А не бях. Засега.

Освен другите ми нарастващи проблеми, фирмата заплашваше мен и Джанет с обвинения, които можеха да ни докарат лишаване от адвокатски права и дори затвор. Но фирмата се нуждаеше от моя подпис върху ревизионния акт, което представляваше средство за натиск, макар и ограничен. Сигурно имаха резервен план — да накарат някой послушен сътрудник да се подпише. Но цяла тумба счетоводители бяха видели всекидневното ми участие в ревизията, а правните тънкости трябва да се спазват, тъй че се налагаше послушният сътрудник да повтори цялата процедура стъпка по стъпка, а крайният срок едва ли щеше да мръдне по-далеч от петък. За момента аз представлявах далеч по-удобно, почти незаменимо решение.

Позвъних на Сай, разменихме си няколко измъчени любезности и накрая той попита почти безгрижно:

— Е, Шон, тежко утро имахме, а?

Искаше ми се да отговоря: „Не, вие имахте тежко утро“, но беше тъй очевидно, че предпочетох да премълча.

Дългото мълчание подсказа на Сай, че по тоя път няма да стигне доникъде. Накрая той каза:

— Мисля, че топката е в твоята половина.

— Тоест питаш на каква цена ще подпиша акта?

— Няма да го усуквам. Точно това се питахме.

— Невинен съм и искам да изчистя името си.

— Добре. Харолд ти каза, че ще имаш тази възможност.

— А Хал намекна, че ще ми видят сметката по бързата процедура.

След миг мълчание Сай каза:

— Хал страшно милее за фирмата. Понякога има склонност към мелодраматизъм.

— Това да не е някакъв нов синоним на „задник“?

Сай се изкиска.

— Всичко ще бъде честно, Шон. — И обеща: — Имаш думата ми.

— Но проблемът си остава, нали?

— Какъв проблем?

— За да докажа невинността си, трябва да вляза в сървъра.

— О… Разбирам какво имаш предвид.

— И ще ми трябва някой от компютърните специалисти, за да ме ориентира из базата данни.

— Дори ако можех да го позволя, вече е късно. Утре трябва да представим ревизионния акт в Министерството на отбраната.

— Няма страшно. Ще работя цяла нощ.

След дълга пауза той каза:

— Добре. Но трябва да присъства и Хал.

— Не. Хал ще си получи на сутринта разпечатка от сървъра. Не забравяй, сървърът вижда и помни всичко.

Той осъзна, че цената е съвсем ниска, и каза:

— Бива.

И тъй, един час по-късно излязох от луксозния асансьор на седмия етаж, където в лабиринта от тесни килийки беше натъпкана цялата фирмена администрация, с изключение на мистър Свинско око. Сай бе казал, че ще ме чака компютърна специалистка на име Черил, и наистина до автомата за вода седеше мършава негърка на около четирийсет години, забила нос в най-новия брой на „Гламър“. Изобщо не приличаше на компютърен плъх, а на изтерзана и грохнала многодетна майка от предградията, но сигурно в занаята ги има всякакви.

Представих се и тя веднага заяви възмутено:

— Оставила съм детето при майка си и не искам да вися тук цяла нощ.