Брайан Хейг - Частен сектор

— Обясни — помолих я аз.

— Ние явно спечелихме поръчката по заслуги. Но възраженията променят правилата.

— Как?

— Сега въпросът е кой може да бръкне под масата и да стисне най-яко.

— Значи процесът ще бъде нечестен?

— Не точно. Но непредсказуем. Податлив на влияния.

— Защо?

— Защото онова обвинение относно Дани Наш може да метне лайното във вентилатора. Пентагонът не иска и да се чуе за наличие на проблем. Стане ли нещо такова, много скоро в Конгреса почват да говорят за разследване и всички ще си изпатят.

— Значи въпросът е как да оформим реакцията си, за да не изглежда, че е имало нечисти сделки? — попитах аз.

— Лесно ли ти се струва? Пресата, обществеността, всички вярват, че играта, така или иначе, е нагласена. Това само подхранва предубежденията. „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“ знаеха какво вършат.

Бари кимна, сякаш споделяше тази мисъл, после попита:

— Някой има ли представа как да се справим с това?

— Да — обадих се аз. — И в отговор на смаяните им погледи поясних: — Не обръщайте внимание.

Вече всички ме зяпаха тъй, сякаш бях пръднал. Тоест всички освен Маршъл, който бе измъкнал от джоба си калкулатор и енергично тракаше по клавишите, опитвайки се да забрави за нас.

— Това е най-тъпото нещо, което съм чувал — отбеляза Бари.

— Няма да стане — добави Сали.

— Допускам, че не си някакъв скапан тъпак, затова ще те помоля да обясниш — каза Джесика.

Тогава аз ги попитах:

— Споменават ли „Ей Ти енд Ти“ или „Спринт“ за Наш в жалбите си? Конкретно за него?

Бари отговори:

— Може би е прекалено изтънчено за теб, Дръмънд, но това се подразбираше много ясно.

— От кой?

— От кого — поправи ме Сали, с което даде неоценим принос за изясняването на темата.

— О… — промърмори Джесика.

— Широката публика няма ни най-малка представа, че Наш е в борда — обясних аз. — Не е наша работа да уточняваме техните обвинения в непочтеност и да им спестяваме риска.

— Какъв риск? — попита Сали.

Като най-съобразителна в групата, Джесика отговори:

— Прав си, Дръмънд. В правно отношение могат да си докарат голяма беля.

Сали промърмори:

— Каква беля?

Аз казах:

— Запитайте се защо не са уточнили името на Наш.

Джесика обясни на Бари и Сали:

— Боят се от обвинение в клевета.

— Утежнено от липса на основания — добавих аз. — Сега се молят да реагираме с конкретна защита. Ако споменем името на Наш, тогава ние повдигаме темата, което им развързва ръцете да го оплюят публично.

Бари кимна мъдро и отбеляза:

— Точно това си мислех.

Без да обръща внимание на този идиот, Джесика ми каза:

— Но, така или иначе, непременно ще се стигне до него.

— Вероятно. Принудете ги първи да сбъркат. Стъпят ли накриво, скъсайте им задниците от обвинения в клевета. Това ще ги накара да разкрият колко малко знаят по твърде много въпроси.

Джесика се замисли над съвета, после каза:

— Дръмънд, много те бива.

— Затова идваш в нашата фирма, Джесика — обади се Бари. — Ние знаем как да се справяме с тежки дела.

Според мен това означаваше, че вече съм част от екипа. Дори се зачудих дали да не се пресегна и да плесна длан с Бари. Много ми беше съвестно, дето исках да го удуша.

После Бари каза на Джесика:

— Последна точка… повторното подаване на вашата финансова справка. Просто ще пратим старата и проблемът е уреден.

За жалост думата „финансова“ накара Маршъл да вдигне поглед от калкулатора и да промърмори:

— Няма да стане.

— Какво? — възкликна Бари.

— Не става. Оригиналът беше основан на вътрешна ревизия.

— И какво?

— Преди да направи многогодишна поръчка като тази, Пентагонът изисква гаранции, че победителят разполага с необходимите финансови средства, за да остане в бизнеса, докато задачата бъде изпълнена. Сега, след като това е оспорено, трябва да представим много по-задълбочена ревизия, анализ на паричния поток…

И тъй нататък, и тъй нататък.

Аз започнах да се прозявам, а накрая направо забих глава в масата, когато Маршъл взе да обсъжда Бюрото за данъчни инспекции, амортизацията и други увлекателни теми. Е, това продължи доста и ние четиримата постепенно се унесохме в дрямка.

Изведнъж Маршъл попита на висок глас:

— Извинете… извинете… още веднъж… има ли въпроси?

Ние се изкашляхме нервно и разменихме плахи погледи.

Всяка грешка можеше да бъде пагубна.

Накрая аз казах:

— С две думи, Маршъл, какво означава това?

— Ами въз основа на…