Брайан Хейг - Частен сектор

Понякога Клапър ставаше ужасно досаден.

Това обаче ми напомни за друго. Позвъних в службата и помолих асистента на Клапър да прегледа предишните назначения на Лайза и да поиска от бившите й работни места всички дела със сексуален оттенък, по които е работила или е имала нещо общо. Намекнах, че върша това по поръчка на армейския Отдел за криминално разследване.

Интересното беше, че асистентът не отговори, че вече е получил подобна молба — черна точка за Спинели.

Откровено казано, бях сигурен, че цялата работа е пълна загуба на време. Но при разследване на убийство понякога най-невероятни завои водят право към убиеца.

И като стана дума за загуба на време, Пентагонът, естествено, има наръчник за доставките и тяхното оспорване и за трите часа преди срещата с Бари аз го изчетох от кора до кора. Почваше да ми писва мистър Босуърт редовно да ми натрива носа, а ако искаш да биеш шампионите на техен терен, трябва да се потрудиш.

Точно в десет влязох в кабинета на Бари, а той вдигна глава и каза:

— Виж ти, виж ти… кой дошъл най-сетне.

Какво ставаше, по дяволите?… Около заседателната маса вече седяха четирима, по облегалките на столовете висяха сака, навсякъде имаше празни чаши от кафе и бутилки от минерална вода.

Ама че гадно и мръсно копеле… тоя негодник нарочно ми беше съобщил погрешен час. Нямам нищо против да ме смятат за идиот, но предпочитам това да става когато аз реша.

Усмихнах се и казах на групата:

— Добре де, слушайте. Влиза значи един образ в някакъв бар и сяда на столчето до красива жена. Поръчва си питие, а след малко онази се навежда и му прошепва на ухо: „Хей, здравеняко, ще те изчукам където искаш, когато искаш и както искаш.“ Той обмисля предложението, после се обръща към нея и отговаря: „Извинявай, не чух от коя адвокатска фирма си.“

Бари и Сали едва не повърнаха. Другите двама се разсмяха до сълзи. Леле, колко ме бива. Вече бях определил кои са непознатите — клиенти.

Едрата жена в края на масата каза:

— Аз съм Джесика Монър от правния отдел на „Морис Нетуъркс“. Вие трябва да сте Дръмънд.

— Така е — потвърдих аз.

Относно мис Джесика Монър: около четирийсет и пет, платиненоруса коса с кестеняви корени и пълно, непривлекателно лице, значително загрозено от няколко тона руж и онова ужасно лепкаво червило с оранжев оттенък. Освен това бе натъпкана в син костюм, който или й беше с три номера по-малък, или пък тя изобщо не беше жена, а умело маскиран балон. Като знаех колко си пада Морис по майките, леко се озадачих какво място заема мис Монър в неговия харем. Но може и да беше наета заради способностите си. Колко интересна идея.

Както и да е, тя посочи човека до себе си и каза:

— Маршъл Уайът от Корпоративно счетоводство.

Маршъл беше мършав като скелет, силно оплешивял, носеше евтин сив костюм на ситно райе, неизгладена бяла риза и както можеше да се очаква, от джоба му стърчеше калъф за моливи. Признавам, никога не бих познал, че е счетоводител.

Така или иначе, седнах и ги уведомих:

— Извинявайте, че закъснях, но Бари ме помоли да дойда малко след началото, та поне за няколко минути да изглежда най-умният в стаята.

Дори и Сали се изкиска. Бари обаче предпочете леко да порозовее и отговори:

— След като вече изпусна цял час от обсъждането, Дръмънд, няма да повтаряме заради теб.

Брей, тоя Бари знаел как да накаже човека. И което бе още по-хубаво, тъй като за клиентите ни времето беше пари в буквалния смисъл на думата, те не възразиха и той продължи оттам, докъдето явно бе стигнал в момента на идването ми:

— Важното е, че Сай ще се заеме с комисиите по военния бюджет на Хълма. Повярвай ми, Джесика, няма по-добър от него. Навремето той беше в тази комисия и…

— Знаем какво може Сай, Босуърт — осведоми го Джесика. — Дойдохме във вашата фирма точно заради него. Просто според нас проклетият проблем не е там.

— А къде го виждате? — попитах аз.

— Във вашите хора.

Мисля, че гледаше мен.

— Моите хора?

— Да. — Тя помълча и обясни: — Когато се стигне до Конгреса, въпросът е кой ще наеме по-тежка артилерия. Ако Сай си беше държал оная работа в гащите, още щеше да командва парада. И до ден-днешен стотина души хукват да му целуват задника всеки път когато се появи. Не го приемай лично, Дръмънд, но белята идва от скапания ти Пентагон.

Всъщност харесвам жените, които не го увъртат и хващат бика направо за рогата. Освен това тя очевидно не харесваше Бари, тъй че вече бях наполовина влюбен.