Брайан Хейг - Частен сектор

— Преведи, ако обичаш.

— Ще вземем предпазни мерки.

— Предпазни?

— Да. Все някой трябва да обмисли останалите мотиви и възможности.

Подобно упорство ми се видя необичайно и взех да се чудя дали Джанет Мороу не знае повече, отколкото споделя, дали няма някакво солидно основание да подозира, че във фактите, както ги виждахме засега, зеят широки пробойни.

Ако бях прав, значи имаше някаква причина тя да не сподели подозренията си с мен. Което изглеждаше странно, но аз бях прекарал с тази дама достатъчно време, за да разбера, че тя играе по свои собствени правила. С две думи, единственият начин да разнищя загадката беше да й играя по свирката, което пък ми напомни онова древно предупреждение любопитството уби котката.

Но аз имам кучешки нрав. Значи нямаше страшно.

Като стана дума за котки, домоуправителят на Лайза се казваше Феликс. Лайза бе живяла в приятен и изискан, но доста обширен жилищен комплекс в Александрия, на няколко завоя след изхода от магистрала 1–395 към Дюк Стрийт. Комплексът изглеждаше модерен, на не повече от петнайсетина години, просторен, чист и добре поддържан; приятна стартова площадка за млади професионалисти, устремени само нагоре. Колите бяха предимно сааб и волво, имаше много дървета, храсти и цветни лехи и ако не беше декември, сигурно щеше да гъмжи от стилни красавици и жизнерадостни юпита, подмятащи бъргъри на скарата в задния двор.

След като показах военната заповед, която ме назначаваше за кризисен офицер, а Джанет доказа с шофьорска книжка, че е сестра на жертвата, Феликс, който изглеждаше сравнително дружелюбен, склони да ни пусне в апартамента й. Между другото, Феликс имаше телосложение на гардероб и приличаше на пенсиониран боксьор, с неуверените, насечени движения на човек, получил повече удари, отколкото е раздал.

Заедно с него бяхме изминали няколко метра към къщата на Лайза, когато той се обърна към Джанет.

— Ей, сестра ви беше чудно момиче. Голяма сладурана.

— Благодаря — отвърна Джанет.

Той леко се смути.

— Аз… ъъъ… с нея бяхме приятели.

— О… Не знаех. Много неща не знаехме за живота й тук. Обикновено тя идваше да ни вижда.

— Да, знам. Винаги наглеждах къщата, когато я нямаше. След малко той добави: — Всички тук я обичаха, ще знаете. Симпатично момиче беше. — Пак помълча и попита: — Ще има ли погребение?

— Да. Само още не сме решили къде точно.

— Нали ще ме имате предвид?

— Непременно, Феликс.

Повървяхме мълчаливо. Най-сетне той каза:

— Когато времето беше хубаво, тя ме канеше на барбекю. Повечето от тукашните… Търсят ме само когато имат оплаквания, нали разбирате. Това най-много й харесвах на Лайза. Не беше като другите.

Джанет се усмихна сърдечно.

— Сигурно и тя си е мислила, че не си като другите.

Той се ухили, сведе очи към грамадните си ходила и ни поведе по пътеката към вратата на къщата. Изрови от джоба си връзка ключове, огледа ги и избра един. Пъхна го в ключалката и се опита да го завърти. Никакъв резултат.

Наведе се и огледа ключа.

— Не разбирам. Същият е.

— Може би е сменила ключалката — предположих аз.

Той поклати глава.

— Използвах го, за да вляза, след като я убиха. Спрях газта и отоплението, нали разбирате, да не се навъртат сметки.

Той посегна към колана си, откачи от една гайка фенерче, включи го и насочи лъча през страничния прозорец. Прилепи лице до стъклото и промърмори:

— Леле боже… гледай какво става.

Надникнах през рамото му. Зърнах разпилени по пода палта, прекатурени столове и подхвърлих:

— Предполагам, че не е било така, когато си влизал.

— Лайза винаги поддържаше спретнато. Добра наемателка беше.

Въпросът ми очевидно бе възприет погрешно, но отговорът на Феликс доказваше, че някой се е вмъквал тук между смъртта на Лайза и днешния ден.

— Можеш ли да сменяш стъкла? — попитах аз.

— Остави на мен — настоя той. — Да не се охарчваш излишно.

Откачи от колана си гаечен ключ, строши прозореца на хола, после завъртя желязото, за да разшири дупката, с което доказа, че е човек на делото, но не и на мисълта. До вратата имаше няколко по-малки прозореца. Можеше преспокойно да счупи някой от тях, да посегне да отключи вратата — и готово.

Той прескочи перваза, отиде до входната врата, отвори я и ни пусна да влезем. Джанет щракна лампата в коридора. Феликс светна в хола и кухнята.

Гледката говореше едновременно за вандализъм и систематичност. Джанет обиколи насам-натам, прескачайки картини със строшени стъкла и преобърнати мебели.