Брайан Хейг - Частен сектор

— Знам, че звучи нелепо, но може би Лайза е имала късмет. Ако не го е предизвикала…

— Знам.

— Не бих го понесла, ако беше умряла така.

— Амин.

— Разни непознати да се мотаят наоколо… да оглеждат нейната снимка… гола… както беше нагласена Джулия Кътбърт…

— Пийни малко вино. Представи си, че сме в Италия.

Тя пийна от виното. След малко попита:

— Водил ли си някога дело по такъв случай?

— Не. Гърдите на нашите серийни убийци са покрити с медали и ги наричаме герои. Някои от нашите се прочуват, след като напуснат армията, но военният живот ги е научил да не се поддават на фантазии.

— Но си се занимавал с изнасилвания, сексуални престъпления?

— Да. На няколко пъти.

— А Лайза?

— Навярно. Началството държи да имаме богат опит. Полагат се големи усилия да опознаем всички страни на съдебния процес.

— Може ли да е участвала в дело, свързано с нейния убиец?

Мъдър въпрос. Трябваше сам да се сетя.

— Не бих го изключил. Едва ли е работила по много дела за сексуално насилие, защото ние водим всякакви случаи. Не би било трудно да проверим в архивите.

— Може да бъде от полза.

— Или пък не. Дори ако Лайза и убиецът й са се срещали във връзка със служебните й задължения, не е задължително да става дума за сексуално престъпление.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти разбираш от психологически профили. Онези, които извършват убийства и изнасилвания, изпитват презрение към всички закони. Може да е бил съден за шофиране в нетрезво състояние, дребни кражби, военни дисциплинарни проблеми. — Помълчах и добавих: — Ще проверя дали е водила дела за сексуални престъпления, но не се надявай излишно. — Но тъй като Джанет бе повдигнала темата, казах още: — Сама разбираш, след като смъртта на Лайза вероятно е дело на сериен убиец, ние с теб не можем да направим почти нищо.

— В какъв смисъл?

— Знаеш в какъв. Току-що бяха елиминирани обичайните мотиви: ревност, алчност, отмъщение и заличаване на следите. Вече не представлява тайна защо е убита. Залавянето на сериен убиец изисква полицейска процедурна дейност в огромни мащаби.

— Намекваш ми да се прибера у дома?

— Да. Върви да скърбиш със семейството си. Изчакай, докато ченгетата пипнат онзи тип.

Тя се втренчи в мен за няколко секунди, после каза:

— А ако не е бил сериен убиец?

— Ако… Не те ли чух преди малко да си подмяташ разни теории с Мартин и Спинели?

— Ами ако те грешат?

— Но ти се съгласи с тях.

— Не си слушал внимателно. Нито се съгласих, нито спорих. Само развих хипотеза.

— Добре. Имаш ли основания да заподозреш нещо друго?

— Просто не искам да се обвързвам с една версия.

След като не казах нищо, тя добави:

— Погледни разликите между убийствата на Кътбърт и Лайза. При Кътбърт несъмнено имаме работа със сексуално насилие. Предполагаме, че това е бил мотивът и при Лайза. Кътбърт е нападната у дома си, Лайза на обществен паркинг. Мога да продължа в същия дух. — Тя помълча. — Всъщност единствената прилика е в някои подробности от психологическия профил на убиеца и счупения врат. А това може да бъде съвпадение.

Имаше право. Но не говореше убедително.

— Бих очаквал един заместник окръжен прокурор да има доверие в полицията — казах аз.

— Нима? Аз пък си мислех, че ставаме специалисти по полицейските грешки. Колко дела съм загубила заради тяхната глупост. А и те са хора. Когато жив човек идва всеки ден да провери докъде са стигнали, държат здраво следствието и внимават в подробностите.

Добре, разбирах нейната логика. Ако няколко години си адвокат и използваш полицейските грешки или пък като прокурор се опитваш да ги замажеш, непременно придобиваш навика да заключваш здраво вратата си и да спиш с пистолет под възглавницата. Истина и откровеност обаче са съвсем различни неща.

Но в това време дон Джими Джоунс довтаса с нашата пица и ужасния италиански акцент, който сигурно бе изкопирал от „Кръстника“.

— Грацие — казах му аз и той се ококори, докато не поясних: — Благодаря.

Мама миа! Добре дошли в предградията.

Джанет се разсмя и подметна:

— Може да е заради произношението ти.

— Нищо чудно, че престоят ми в Италия мина толкова калпаво. Всъщност бях там със сестра ти.

— Мисля, че не ми е споменавала.

— Преди няколко години. Взимахме показания от войници в местен затвор.

— А, онази история с Косово. Да, разказа ми. Всъщност позвъни веднага след като се върнахте. Беше хлътнала по теб.

— Хлътнала?