Брайан Хейг - Частен сектор

— Не, не я познавам — повтори Джанет.

Аз също кимнах.

— Е, извинявайте, че ви разкарах дотук — каза Мартин. И то по такъв повод. — Той посочи полицейската снимка и добави: — Трябваше да съм сигурен.

— Изобщо не ни затруднихте — отвърна Джанет. — Дошла съм, за да помогна по всеки възможен начин. Кога е била убита?

— Снощи около девет часа. — Той сведе поглед към снимката на мис Кътбърт. — Имала проблеми с водопровода и тази сутрин домоуправителят влязъл в апартамента й.

Джанет допълни:

— Което означава, че убиецът е знаел къде живее. Също както е знаел колата на Лайза?

— Не прибързвайте с извода, че убиецът е един и същ.

— Но вие очевидно смятате точно така.

— Да не надценяваме приликите. — Мартин въздъхна, разтърка чело и настоя: — За момента всеки извод би бил прибързан.

Което в превод от полицейски език означаваше: „Да, същият е.“ Мартин ми се струваше откровен и честен човек и неговата подчертана сдържаност, или както казват цивилните, опашата лъжа, беше разбираема. Ако широката общественост узнаеше, че из града броди на воля убиец и сексуален маниак, работата му щеше да стане сто пъти по-трудна.

— Някакви улики в апартамента? — попита Джанет.

— Точно това е най-странното — отбеляза Мартин. — Той е почистил след себе си. Избърсал е масите и дори е пуснал прахосмукачка. Но криминалистите откриха влакна от облекло, следи от изнасилването — по-точно сперма — и кожа под ноктите на жертвата. Лабораторията работи в момента по резултатите. След няколко дни ще разполагаме с неговата ДНК и ще проверим в архивите.

Джанет се озърна към Спинели и каза:

— Значи е носил ръкавици?

— Да — потвърди Мартин. — Ръкавици от еленова кожа.

Бинго! Същият тип.

— И без съмнение вие ще пратите лабораторните резултати на ФБР? — обадих се аз.

— Стандартна процедура при случаи от подобен характер.

— Изнасилването? — попита Джанет. — Само вагинално ли е било?

— Не сме сигурни. Пратихме в лабораторията намазки от всички отвърстия. — Той посочи снимката и добави: — По гърба й имаше сперма. Ето тук.

Джанет предположи:

— Което подсказва, че изнасилвачът може да е мастурбирал върху нея? Или може би е имал неволна еякулация?

— Или я е омазал, или не е улучил точното място. Могат да се предложат редица правдоподобни обяснения. Ще разберем, когато приключат в лабораторията.

— Междувременно — казах аз — имате две убийства за три вечери. Нападенията са станали приблизително по едно и също време, а пречупените вратове и ръкавиците от еленова кожа подсказват, че човекът е същият.

Мартин отговори:

— Това са косвени улики. За изводи още е твърде рано.

— Което подсказва наличие на система — упорито продължих аз — и навежда на много грозни изводи. Нашият убиец може да се е разлудувал. Може да има предварително набелязани жертви…

— Няма причина да… — започна Мартин.

— И — прекъснах го аз — ако е човек на навика, а в девет вечерта го прихващат дяволите, след около трийсет минути можем да очакваме поредното изпълнение.

Спинели, който до този момент беше необичайно тих, отсече:

— Това да си остане между нас.

— Ако онзи не реши другояче — изтъкнах аз.

По погледите, които си размениха Спинели и Мартин, разбрах, че вече са водили този разговор. Ако загинеше още една жена, трябваше да уведомят обществото и тогава започваше веселбата — истерия сред самотните жени, политиците бият тъпана, федералните хукват на помощ, формират се ударни групи, на всеки час има пресконференции и шепа замаяни ченгета се мъчат да изглеждат самоуверени, което почти винаги крие пълна безпомощност.

Джанет пристъпи до бюрото, взе снимката и я огледа отново.

— Как е влязъл в апартамента? — попита тя.

Спинели се почеса по носа.

— Справил се е с ключалката.

— Може ли по-подробно?

— Мис Кътбърт е имала две ключалки. Той е използвал специален инструмент, за да отключи… и секач за веригата.

— Благодаря. — Джанет помълча и зададе логичния въпрос: — А как й е попречил да вика?

Мартин обясни:

— С намордник… нещо като модифициран кучешки намордник с каишка за гърлото и издатина, която влиза в устата. Изглежда, убиецът си пада по връзване, унижение, а може би и садизъм. — След малко той добави: — Утре сутрин с психологическия му портрет ще се заеме специалист от ФБР.

Джанет хвърли снимката обратно на бюрото и обобщи:

— Налетели сте на най-лошия възможен кошмар.

— Защо? — попита Спинели. Но подозирах, че вече знае отговора.