Брайан Хейг - Частен сектор

— Името ми е Шон Дръмънд — казах аз. — Ще ти позвъня след няколко дни, става ли?

— Ами добре.

Тръгнахме си. Може би, както споменах на Джанет, си имахме работа с долнопробни крадци, ограбващи домове на покойници. Светът е пълен с отрепки, които използват чуждото страдание. Можеше и да са наркомани, разнебитили къщата под влиянието на дрогата.

Някой по-недоверчив ум обаче би заподозрял, че хаосът и безредието са само хитрост, целяща да прикрие едно по-пресметливо и усърдно претърсване на жилището. Но защо им е трябвало да оставят разруха и бъркотия? Далеч по-безопасно би било да върнат всичко на място, да оставят къщата чиста и спретната, както я е оставила Лайза приживе.

Освен…

Освен ако се е налагало да вземат нещо — нещо, което е трябвало да бъде огледано и проучено на спокойствие. Например персоналния компютър на Лайза. Армейските юристи се славят със своята претовареност и Лайза навярно си бе носила работа вкъщи. Нямаше съмнение, че се е погрижила да осигури най-модерна програмна защита, например парола за достъп, чието преодоляване би изисквало време и задълбочени познания. При такъв вариант телевизорът, микровълновата печка, бижутата и тъй нататък бяха задигнати, за да се прикрие истинската цел на проникването.

Законът учи адвокатите да уважават фактите и да проявяват скептицизъм към всякакъв род предположения, догадки и тъй нататък. А води към Б, което пък води към В, но няма начин да скочиш от А до Я. И аз бих го сметнал за пресилено, ако Джанет не беше убедила Феликс да прикрие грабежа. От А до Я, нали? Току-що просто бе натопила Феликс в престъпление, да не споменавам моя милост.

И тъй, седнахме един до друг в моя елегантен ягуар под наем. Тя си имаше подозрения, аз също почвах да ставам подозрителен, но и двамата не споделяхме. Никак не ми допадаше тази нелепа игра, но бях принуден да я играя — поне засега.

Джанет Мороу обаче ми се струваше много по-умна. Когато обикаляхме онзи апартамент, тя подмина останалите признаци за кражба и вандализъм, насочи се право към спалнята и отбеляза само, че компютърът е откраднат. Случайност? Едва ли. Трошици хляб за изгубения мъничък Шон Дръмънд? Възможно.

Но ако Лайза беше убита от класически сериен убиец, защо му трябва да се вмъква в нейния апартамент и да краде вещите й? Трофеи? Или някой друг бе извършил кражбата? Имаше ли връзка между кражбата и убийството? Започваше да ме боли глава.

Освен това започвах да схващам по-добре какво представлява мис Джанет Мороу. Изящната външност, изисканите бостънски маниери и безкрайно добре обмислените отговори прикриваха истински престъпен ум. Сестра й Лайза веднъж ме осведоми, че имам твърдоглав подход към живота. Приех го за комплимент, макар да не съм сигурен дали беше казано с такава цел. Джанет беше паяк, тъчащ своята мрежа, и лукаво подбираше хората и сведенията, които смяташе, че ще й трябват, за да разкрие престъплението.

Но изведнъж ми хрумна още нещо. Мислех си, че познавам Лайза доста добре. Дълги дни и нощи бяхме работили заедно по едно разследване, което беше опасно, напрегнато и в крайна сметка застави и двама ни да потърсим дълбоко в душите си кои сме и в какво вярваме. Безброй пъти я бях срещал в съда и прокуратурата, две години флиртувах с нея от време на време и все пак — осъзнавах го едва сега — не бях проникнал по-дълбоко от повърхността.

След нейната смърт срещнах близките й, узнах, че е била хлътнала здраво по мен, че планирала да напусне армията, за да постъпи в цивилна фирма, и че е от онези жени, които взимат под своя закрила някое пате със счупено крило.

Влюбвах се в Лайза Мороу, само че със закъснение.

На другата сутрин върху бюрото ми имаше послание от Бари с информация за съвещание в кабинета му в десет часа. Имаше и дълъг плик, съдържащ въздушна снимка на няколко ситни петънца сред необятен син океан. Прикрепената бележка гласеше: „Атолът Джонстън Айланд, потърси го в интернет. И да слушаш. Клапър“.

Тоя човек да не би да имаше чувство за хумор? Всъщност нямаше, затова проверих в интернет. Население около сто души, почти всички волнонаемни работници, които се редуват на смени по два-три дни. На атола имаше инсталация за унищожаване на химически оръжия — дотолкова обезопасен и усъвършенстван процес, че армията гарантираше 99,999 на сто сигурност. Сигурно заради оставащите 0,001 на сто не бяха изградили инсталацията някъде около Ню Йорк. След унищожаването на последните химически оръжия, продължаваше информацията, атолът бил превърнат в резерват за всички малоумни птици, желаещи да влязат в извънредно престижния списък на застрашените видове.