Брайан Хейг - Частен сектор

— Божичко, ти си бил скапан неблагодарник — отвърна той.

— Защо се забавихте толкова?

— Откъде да го знаем, че е стигнал дотук?

Ами точно защото не биваше да стига — не е ли ясно? Бяха устроили засади около тази сграда и общежитието. Всеки ще се сети, нали? Аз поне бих се сетил.

Но един военен полицай, който оглеждаше купчината инструменти на пода, вдигна глава и поясни:

— Шефе, човекът носеше униформа. Нищо чудно, че е минал край нас. Ето го черно на бяло. От армията е и се казва Смит.

— Виждаш ли с какви трябваше да работя тук? — погледна ме Спинели и повтори подигравателно: — Пише го черно на бяло, казва се Смит. — После попита: — Хей, как мислиш, дали с тая работа ще си уредя повишението?

Тръснах глава.

Мийни заяви съвършено невинно:

— Когато видяхме курсистите да си тръгват, решихме да ти дадем петнайсет минути. Мислехме, че си събираш материалите или някой курсист е останал да си поговорите.

Да, бе. Бях готов да се обзаложа, че Джордж ги е уговарял да ми дадат трийсет минути. Но премълчах. Е, всичко се размина на косъм и краката ми още трепереха, но криво-ляво докуцах до прозореца и се загледах в небето. Всички усетиха, че се нуждая от усамотение, и не ме закачаха.

Както казах веднъж, аз съм католик. Но трябва да призная, че имам дълбоки съмнения относно онази история за рая и ада. Ако Господ имаше адвокатска душа, би звучало логично: свети Петър на райските порти с дебелия тефтер, разните му там приказки за вечно възмездие, благословените и прокълнатите, добрите в едната килия, лошите в другата.

Приятно звучи, но е прекалено хубаво, за да е вярно. Аз обаче вярвам в съществуването на дух след смъртта и се надявам Лайза да е видяла как онзи мръсник си получава заслуженото.

Денят беше мразовит и снегът се сипеше като завеса от замръзнали сълзи.

За щастие църковната церемония беше кратка. Лайза би харесала това — тя не обичаше да приказва много-много пред съдебните заседатели, да задълбава излишно в подробностите или да злоупотребява с хорското гостоприемство. Убиецът й беше елиминиран, следствието приключи, тъй че съдебният лекар най-сетне разреши да бъде погребана. От Бостън долетя свещеник, който я познаваше още от малка. В словото си вмъкна разкази за нейното детство, за упорития й път нагоре в живота, за нейната добрина и душевна чистота. Когато приключи, всички се просълзихме.

Както винаги старата гвардия си свърши работата великолепно и ние тръгнахме в такт с потропването на конете, теглещи катафалката с ковчега.

Огледах събралите се опечалени. Всички те бяха свързани по един или друг начин с Лайза. Зърнах Клапър и мнозина офицери от военния съд в парадни униформи. Зърнах Имелда Пепърфийлд, моята вряла и кипяла помощничка, която се опитваше да се прави на твърда, но се проваляше най-позорно. Забелязах лицата на Джак Макгрудър и шефката му Филис и нейният поглед леко ме разтревожи. Мисля, че я бях впечатлил с лукавство и безпощадност. Бях влязъл в онази стая и бях удушил жена си, а ЦРУ не забравя такива хора.

Разбира се, видях роднините на Лайза — мистър Мороу в инвалидна количка, леля Етел, впила яростен поглед в небето, Елизабет, Каръл и, естествено, Джанет. На идване бях зърнал и Феликс, домоуправителя на Лайза. Сега не го виждах, но знаех, че е тук. Сай прати цветя, но не дойде.

Огледах всички, скупчени безмълвно един до друг, после погледнах черния ковчег, увиснал над правоъгълната яма, и казах:

— Имам огромната чест да изрека последните думи. Обещавам да бъда кратък, защото Лайза не би искала друго. Някога Сенека бе предупредил: „Хората не се интересуват колко благородно, а само колко дълго живеят. Макар че всеки има възможност да живее доблестно, никой няма властта да удължи живота си.“

Помълчах и всички се загледахме как снежинките се сипят по ковчега на Лайза.

— Тя живя доблестно, като олицетворение на най-доброто в армията и в правото. Беше моя приятелка, беше приятелка на всички ни.

Обърнах се към капитана на почетната рота и казах:

— Започвайте.

Двама сержанти прекрачиха напред, свалиха американския флаг и го сгънаха на плътен триъгълник. Подадоха флага на капитана, който го предаде на Джанет, сянката на Лайза. Така бе помолил баща й.

Изстрелите разцепиха мразовития въздух и тълпата леко трепна, както се случва винаги. Тръбата пропя тъжната си песен, всички заплакахме и видяхме как черният ковчег се спуска с мъчително бавна тържественост в мрачната яма, която безмилостният убиец бе превърнал в нейна съдба.