Брайан Хейг - Частен сектор

Филис сви рамене.

— Нямам представа за какво говориш. Коя е Сали Уестин?

Но май разбра по лицето ми, че номерът не минава. Освен това бях разпалил любопитството й. Изкашля се и попита:

— Добре. Как разбра за Сали?

— Първо, изобщо не я бива като адвокат. Шестица за усърдие, двойка за резултат, нали? Второ, пристигнала е във фирмата преди около три години, когато сте почнали разследването, прав ли съм? А ако се чудиш защо не е успяла да разобличи Мериуедър, върни се на първа точка. — Оставих ги да обмислят последното и попитах: — Коя е тя?

Филис кимна на Джак, който каза:

— Не е Сали Уестин, ако това питаш. Истинската Сали Уестин стана монахиня и живее в манастир на север от Денвър. Търси я, ако си нямаш работа. Жената, която познаваш под името Сали, е специален агент от Бюрото, а повече не ти трябва да знаеш. — Джак заби поглед в килима, после отбеляза: — Господи, мислех си, че има желязно прикритие. Толкова време хвърлихме да проучим фирмата. А като открихме онази история със семейство Уестин… златна легенда, такава се пада веднъж в живота. Дори я изкарахме, че е завършила университета „Дюк“, защото никой от фирмата не е учил там.

— Страхотно прикритие — уверих го аз. — Заблудила ги е напълно. — После пуснах бомбата. — Истинска професионалистка, допусна само една дребна грешка.

Долната устна на Филис трепна.

— Дребна грешка?

— Връзката й със Сай Бъргър. Но вие знаехте, нали? Така де, агент от нейния ранг непременно трябва да ви уведоми, че спи с евентуален заподозрян.

Този път трепна лявата вежда на Филис.

— Сигурен ли си?

— Питайте нея.

— О, ще я питаме. Определено ще я попитаме.

Лайза навярно ми се усмихваше от небето.

Според мен непробиваемата легенда на Сали имаше един недостатък. В една водеща адвокатска фирма тя беше като риба на сухо. Но ако спеше със Сай, всичките й проблеми изчезваха. В замяна на дребните сексуални услуги той щеше да я пробутва през ежегодните оценки на персонала, та да не се връща във ФБР с подвита опашка. Или пък Сай просто беше неустоим за дамите. Знам ли? Лично аз имах някои дребни проблеми в това отношение.

Както и да е, след малко Филис попита:

— Имаш ли да добавиш нещо?

— Не, казах ви всичко.

Тя се вгледа в лицето на Джак.

— Е?

Той се почеса по брадата и предположи:

— По моя преценка синдикатът е осъзнал, че връзката „Гранд Вистас“ — „Морис Нетуъркс“ излиза извън контрол, а хората му са заплашени от разкриване, и е решил да ги елиминира. До утре ще са продали акциите си от „Морис Нетуъркс“, „Гранд Вистас“ ще потъне в забрава, а те ще пристъпят към следващата задача.

— Съгласна съм с оценката на ситуацията, Джак — кимна Филис, после попита: — Имаме ли да се тревожим за още нещо?

— Не, стига да не разглеждаме смъртта на Морис и Мериуедър като убийства. Ако ги приемем за отделни и независими събития, точно както е било нагласено — самоубийство и нещастен случай при подводно плуване, — синдикатът не би имал основания да се бои от нови разкрития.

Филис като че се съгласи и с тази оценка. Погледна ме и каза:

— Ти вече беше съобразил всичко това, нали?

— Може би.

— Господи, ти си бил студенокръвно копеле — обади се Мийни.

— Може би, Джордж. Но Морис и Мериуедър сами си избраха съдбата. Правиш ли сделка с дявола, после не се оплаквай.

Всички се замислиха.

Филис обаче отново бе почнала да опипва брошката си.

— Но остава още един проблем, нали? — попита тя.

— Имаш предвид мен.

— Да… теб.

— Синдикатът не би трябвало да се тревожи за него — изтъкна Джак. — Доколкото знаят, той не подозира за тяхното съществуване и връзката им с „Гранд Вистас“. Ако днес или утре прекъснат тази връзка, Дръмънд би трябвало да е в безопасност.

Филис кимна и ме попита:

— Такава ли е и твоята преценка?

— Джак е прав. Синдикатът няма да се тревожи за мен. Аз не представлявам заплаха.

— Тогава защо е тая тревожна физиономия, млади човече?

— Убиецът от синдиката ли е, или е местен наемник?

— Предполагаме, че е местен — отвърна Джак. — По очевидни причини имат навика да използват местни наемници, когато им се наложи. Преди година свършиха нещо подобно в Пакистан. Само местни наемници.

Филис отново доказа, че е съобразителна.

— Но между вас двамата въпросът вече е личен, нали?

— Знам, че за мен е личен. За него също, струва ми се.

— Много неприятно.

— На мен ли го казваш?

— Здравата си загазил наистина. — След малко тя попита: Какво би искал да направим?