Брайан Хейг - Частен сектор

През цялото време усещах как Филис се взира в лицето ми.

— Прав е, Дръмънд — обади се тя. Огледа ме още по-внимателно и попита: — Не разполагаш с доказателства срещу Морис, нали?

— Той е организирал партньорството.

— Естествено. Но за убийствата…

— Виж какво, той беше в дъното на цялата работа и…

— И ти си заложил на карта — подсказа тя. — Допуснал си, че знае за убийствата, затова дръпна спусъка. Права ли съм?

Нямах намерение да отговоря. Но беше права. В онази част от секундата, когато трябваше да реша кои имена да дам на убиеца, хвърлих заровете и добавих Джейсън Морис. Не бях сигурен дали е замесен в убийствата. Дори не бях сигурен дали е знаел. Инстинктът ми подсказа, че е замесен, и аз му се доверих.

Всички ме зяпаха и се мъчеха да прозрат какво мисля.

През последните двайсет и четири часа бях разсъждавал доста над този въпрос. Напрягах ума си до болка. Знаех, че мога във всеки миг да спра колелата, които съм задвижил. Можех да съобщя за плана си на ЦРУ или на Мийни, а те щяха да си напънат задниците и да измислят как да издигнат предпазна стена около Морис и Мериуедър. Но тогава човекът, който беше поръчал убийството на Лайза, щеше да остане жив.

Разправят, че някога Чингис Хан казал: „Избий ги всичките и ще знаеш, че си премахнал виновните.“ Американският закон не действа така. Не е редно. Това се отнася и до отделните личности. Най-основният принцип на американското право е презумпцията за невинност. Защитата на невинните е свещен дълг и точно по нея се различаваме от диваците.

Бях си повтарял, че Морис е главният архитект на престъпленията, довели до смъртта на невинни жертви. В най-добрия случай носеше косвена вина и това стигаше. Но не съвсем. Затова приех горчивия факт до края на живота си да се питам дали не съм осъдил един невинен, макар и покварен човек на смърт за престъпление, което нито знам със сигурност, нито мога да докажа, че е извършил.

— Господи, ти не си по-добър от тях — обади се Мийни.

Преувеличаваше, но донякъде имаше право.

След дълго и тягостно мълчание Филис се озърна към Макгрудър и каза:

— Е?

— Той заслужава да живее с това решение — отвърна Макгрудър.

Тя се поколеба.

— Смяташ ли?

— Според мен не е добра идея — заяви той. — Нищо не му дължим.

— Никому няма да навреди, Джак. „Морис Нетуъркс“ вече е история.

Нямах представа за какво говори Филис, но Макгрудър явно беше типичен служител на ЦРУ — тайна до гроб, врагът не дреме и всички останали глупости. Решението й не му допадаше и той крайно неохотно призна:

— Ние следяхме Морис. Телефоните, електронната поща, всичко. — Помълча, после каза: — Той знаеше.

— Знаеше ли? — повторих аз.

Филис каза:

— Съжалявам, но онзи ден трябваше малко да поизлъжем теб и мис Мороу. — Тя опипа с костеливи пръсти красивата брошка паяк върху яката си, после добави: — Преди около месец Морис беше уведомен по електронната поща от своя човек в „Гранд Вистас“ за сериозен теч, който трябва да се отстрани. Точно така пишеше. — Тя отбеляза: — Не ти ли се вижда странно, че в подобни случаи всички престъпници прибягват към жаргона на водопроводчиците?

— Беше твърде мъгляво, за да разберем какво означава намеси се Макгрудър. — Едва след втората смърт…

Филис го прекъсна:

— Вече споменах, че синдикатът е много сдържан и предпазлив в кореспонденцията си. Можем да предположим, че въпросът е бил обсъден подробно с Морис. По-късно, разбира се. Най-вероятно в дома му във Флорида.

— Понякога нашите приятели от ФБР забелязват там хора от синдиката — обясни Макгрудър. Последва дълго мълчание. — Всъщност Морис здравата беше нагазил лука.

Предположих, че няма предвид разходки из чужди зеленчукови градини.

— Искаш да кажеш, че е трябвало да избира? Или той, или жените.

— Точно така. Синдикатът не можеше да го остави жив, ако всичко излезе наяве. Щеше да се вдигне страхотен шум, после съд, а и един Господ знае какво би изпял.

Не въздъхнах от облекчение. Всъщност бях подозирал всичко това. Но след като бе потвърдено, можех спокойно да си нося ореола. Така де. Обърнах се към Филис и казах съвсем искрено:

— Благодаря.

— Няма защо — отвърна тя.

Щом няма — няма, но все пак казах:

— Задължен съм ти, затова слушай. Бас държа, че се чудиш защо Сали Уестин не е разобличила Мериуедър.

Добре де, малко се перчех. Но понякога не е зле да покажеш на другите, че все още водиш в играта, а сега моментът беше точно такъв. Освен това имах още една точка за отбелязване.