Брайан Хейг - Частен сектор

Гласът принадлежеше на Джак Макгрудър, а тонът беше напрегнат и тревожен, което също не ме изненада. Представи се с името Томас Пембъртън, защото Джак вече беше малко изтъркано, пък и конспирацията трябваше да се спазва. Напомни ми, че сме имали среща за късен обяд и добави, че ме чака с нетърпение. Разшифровка: Дръмънд, размърдай си задника и идвай веднага тук.

Напуснах фирмата и подкарах обратно към „Мадисън“. Но когато влязох в стаята си, там чакаше не само Джак, а и началничката му Филис Карни плюс задължителния Джордж Мийни. Лицата им изразяваха еднакви чувства, тоест смес от объркване, гняв и дълбока тревога.

Мийни имаше честта да открие дебатите. Размаха ръка и каза:

— Сядай зад масата.

Те останаха прави. Познавах играта и казах:

— Благодаря, ще постоя.

Тримата се спогледаха като лъвове около един-единствен оглозган труп. Накрая Филис каза:

— Много имаш да обясняваш, Дръмънд.

— За кое?

— За кое ли? — повтори Мийни и погледна другите двама. Чухте ли го? За кое?

— Тази сутрин са открили Хал Мериуедър мъртъв в апартамента му — каза Макгрудър. — До леглото имало прощална бележка, в ръката му пистолет, а в главата му много голяма дупка.

— О, боже! Хал… сигурен ли си?… Самоубийство? — Поклатих глава. — Ама че работа! Направо да не повярваш, нали? Изглеждаше тъй щастлив… дори такъв оптимист, когато го видях за последен път.

— И кога точно беше това, Дръмънд? — попита Мийни.

— Вчера. Имахме си дребни разногласия, всъщност дреболии, и отскочих до кабинета му. Нали разбираш, да заровим бойната брадва. — Помълчах и казах: — Чакай малко, по дяволите. Да не си мислиш… така де, да не подозираш… Тръснах глава. — Хайде бе, Джак, кажи им. Не съм аз. Няма начин. Цяла нощ бях в стаята си под наблюдение. Вашите хора дори ме последваха, като отивах на работа. Бас държа, че и телефоните ми подслушвате.

— Дръмънд, адски добре знаеш… — започна Мийни.

Но Филис го прекъсна.

— Освен това рано тази сутрин Джейсън Морис се гмурнал с акваланг близо до Флорида Кийс. Един час по-късно намерили тялото му.

— И Джейсън ли? — Пак поклатих глава. — Знаете ли, винаги казвам на приятелите си да стоят по-надалеч от риска. Така де… тръпката е хубаво нещо, но струва ли си? Видяхте ли сега? Човекът си имаше всичко на тоя свят — големи пари, хубава къща, жените лудееха по него, а днес е храна за червеите, нали?

— Стига с тия тъпи игри, Дръмънд — сряза ме Джак Макгрудър. — Недей да ни правиш на идиоти.

— Но, Джак, вчера видях Джейсън — жив и здрав, кипящ от оптимизъм. Добре де, срещата ни приключи малко враждебно, но колкото и да е странно, аз го харесвах. Наистина. Знаете какво казват за нещастните случаи. — Естествено, никой не отговори, затова поясних: — Съдбата не признава нито пари, нито власт.

Леко объркан от всичките ми глупости, Мийни попита:

— Как го направи?

— Кое, Джордж?

Пръстът му излетя напред.

— Недей… — Той си пое дъх. — Как уреди да бъдат убити?

— Пак ли съм заподозрян? Трябва ли ми адвокат?

Както казват, парен каша духа. Джордж направи безнадеждно усилие да покаже колко е лукав и коварен.

— Морис е бил убит — заяви той. — Някой е срязал маркуча на акваланга му и го е държал под водата, докато се удави. По ръцете му има синини, явно доказателство, че се е съпротивлявал.

— Не прибързвай с извода, че е човешко дело. Нали знаеш, Джейсън често плаваше сред акули.

Всички схванаха намека. Но не мисля, че им хареса.

— Ти си се отметнал от споразумението. Издал си ги, нали? — попита Макгрудър.

— Джак, спазвам безпрекословно споразумението си с мистър Питърсън. Давам ти честна дума.

Но Филис не беше вчерашна и подхвърли:

— Ами преди споразумението?

— Добър въпрос.

— Щом е така, отговаряй.

— Гадно лъжливо копеле — поклати глава Мийни.

Филис явно губеше търпение.

— Дръмънд, трябва да знаем какви си ги надробил и докъде стигат разкритията. За бога, имаме свои хора в синдиката. Трябва да знаем дали е дошло времето да ги изтеглим и да дръпнем шалтера. Трябва да знаем дали не си предизвикал чудовищна катастрофа.

— Разбирам потребностите ви. Но дали и вие разбирате моите?

— Не ми пука за твоите потребности.

— На мен пък ми пука.

Няколко секунди стояхме като вкаменени и се гледахме втренчено.

— Какво предлагаш? — попита Филис.

— Сделка. Вие давате дума, че няма да имам правни проблеми, а аз ви разказвам всичко. — Бързо добавих: — Не съм нарушил нито един закон. Но ако излезе другояче, пратете ме на съд.