Брайан Хейг - Частен сектор

Майната ти, Джак.

Джанет обаче попита:

— Има ли отпечатъци, косми или влакна?

— Влакна от памучна риза. Но и двете коли са изчистени най-старателно. Дори е използвал разтворител, представяте ли си?

— А труповете в апартамента ми? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Не вършат работа. Един от европейски тип и един латиноамериканец. Не са носили документи, отпечатъците им не фигурират никъде, снимките бяха пуснати през компютрите на ФБР, но без резултат. Използвали са модифицирани картечни пистолети „Узи“, чийто произход не успяхме да установим. Освен това на балкона имаше кървави петна, но никой не е търсил помощ в местните болници.

— Ами близките ни?

— ФБР създаде в близост до тях тайни центрове за наблюдение. Всички са живи и здрави, ще се погрижим и занапред да бъде така.

— Как е Спинели?

— Месец-два ще носи шина. Преди час го изписаха от болницата.

Протегнах се. Знаех, че трябва да изслушам всичко това, но не се доверявах на Макгрудър и исках да изчезне. Вярвах на Джанет. Харесвах я. Но исках и тя да изчезне.

Тя сигурно усети мислите ми, защото каза:

— Джак, той е грохнал. Искаш ли да те изпратя?

— Ами… да, добре.

Гаврътнах уискито, проснах се на леглото и додето мигна, дойде утрото.

Джак пак беше тук.

И водеше Джордж.

Въведох ги в стаята и докато Мийни поръчваше да ни донесат закуска, аз отскочих до банята за един душ, бръснене и обличане. Но не се наведох да си измия пръстите на краката — знаех, че Макгрудър е наблизо.

Когато излязох от банята, бях идеално чист, чувствах се отпочинал, все още не бях загубил кредитната карта и девствеността си и изглеждах твърде представителен със синия костюм от „Брукс Брадърс“. Мийни и Макгрудър седяха на масата, а явно някой бе отскочил да покани и Джанет, защото сега тя седеше до Джордж. Край тях имаше количка за сервиране, отрупана с пържоли, яйца, гевреци, палачинки и понички.

Мийни ми се усмихна.

— Благодаря за закуската, Дръмънд. Много е вкусно.

— Какво сте поръчали, по дяволите?

— Цялото меню. Успокой се. Вече си богат.

Ха-ха. Шегичка. Плащаше ЦРУ.

Мийни посочи един стол.

— Защо не седнеш при нас?

— Да, бе. Стаята моя, масата моя… какво толкова да се притеснявам?

Седнах. Напълних си една чиния, после Мийни и Макгрудър ме накараха да разкажа всичко от предния ден и ме обсипаха с въпроси дали съм бил убедителен и дали всички са се вързали на измамата. Това продължи към двайсет минути и сигурно се справих доста добре, защото накрая не чух никакви възражения или препоръки.

Все пак Мийни просто не се удържа от коментар:

— Жалко, че трябваше да стигнем дотук. Ако не си беше пъхал носа където не трябва, Дръмънд… нищо нямаше да се случи.

— Какво означава това?

— Много просто. Малко остана да провалиш една извънредно важна операция, която разработвахме много дълго. Едва не разобличи един от агентите ни. Наистина не обичаме да ни се месят разни невежи клоуни.

Естествено, перчеше се пред дамата. Освен това подозирах, че ми има зъб след дребното произшествие на балкона. Дъвчеше прекалено предпазливо. Навярно просто не можеше да се удържи, но на мен ми писна непрекъснато да ме нарича клоун, затова пренебрегнах гласа на здравия разум и попитах:

— Затрудних ли ти работата, Джордж?

— Адски си прав, затрудни я.

— Каква ти е работата?

— Знаеш много добре каква е, по дяволите.

— Знам каква казваш, че е. Но всъщност това не ти беше работата, нали?

— Не те разбирам.

Но изглеждаше доста изнервен.

— Още ли разправяш на обществото, че гониш убиеца от Лос Анджелис?

— Това ли било? А ти още ли се мъчиш да ни надхитриш?

Вече бях привлякъл вниманието на Джанет и тя се обърна към Джордж.

— Вярно ли е?

Без да й обръща внимание, Джордж продължи да говори на мен:

— При случай от подобна величина и важност изборът на заподозрени не е мой.

— Нима?

— Да.

— Ти лично вярваш ли, че е убиецът от Лос Анджелис?

— Може и да се съмнявам. При убийства винаги имам съмнения. Като адвокат, бих очаквал да го разбереш. — Той добави: — Според официалната позиция на Бюрото приликите между сегашния случай и убийствата в Лос Анджелис си остават убедителни.

— Ами различните описания на убиеца?

— Радвам се, че повдигаш въпроса. Ако беше чел сутрешния вестник, щеше да знаеш, че едната от двете свидетелки, която твърдеше, че е видяла убиеца от Лос Анджелис преди три години, сега оттегля твърденията си. Признава, че човекът може да е бил много по-висок.