Брайан Хейг - Частен сектор

— Никаква сделка. Категорично — заяви Джордж на колегите си от ЦРУ.

Май още ми се сърдеше.

— Какво имаш против, Джордж? — отвърна Филис.

Той се завъртя към нея.

— Този тип може да е съучастник в убийство. Никакви сделки. — След кратко, но задълбочено мислене изтъкна: — А по тия въпроси правомощия има Бюрото, не Управлението. Убийството е вътрешно престъпление и решението дали да се повдигнат обвинения зависи от мен.

— Тогава какво предлагаш? — попита тя.

— Ще се пречупи, като го хвърля в килия и му лепна обвинение.

— В какво ще ме обвиниш, Джордж? — заинтересувах се аз. — Имам свидетели. Кажи му, Джак. — За всеки случай добавих: — А и в момента сте малко под пара, ако не греша. Арестуваш ли ме, млъквам като риба, и толкоз.

На горкия Джак Макгрудър очевидно никак не му харесваше да попадне между два огъня. Но нямаше къде да се дява и призна:

— Така е. През цялото време беше под наблюдение.

Бяхме изпаднали в патово положение и точно тогава Филис каза:

— Ако не възразявате, трябва да обсъдя въпроса с директор Питърсън.

Наистина беше дама от класа. Влезе в банята и затвори вратата. Сигурно носеше в чантата един от онези модерни непромокаеми телефони за вана, та да си бъбри с началството на спокойствие. Както можеше да се очаква, мина доста време. Питърсън сигурно трябваше да поговори с шефа на Мийни, който пък да се обърне към министъра на правосъдието и така нататък. Ние тримата чакахме и зяпахме стените.

Но накрая Филис излезе от банята, постоя малко и каза:

— Добре. Няма да има проблеми, ако казваш истината. Но само ако разбера, че лъжеш и ни въртиш номера…

— Дори не бих си помислил подобно нещо — отвърнах аз. Естествено, никой не ми повярва, но все пак продължих: — Вчера сутринта, веднага след престрелката, убиецът ми се обади по телефона.

— Обади ти се по телефона? — повтори Мийни.

— Точно така. Искаше да провери дали още съм в списъка с обектите му. Побъбрихме си.

— За какво? — попита Филис.

— Какво щял да ми направи той, какво искам да му направя аз, все в тоя дух. Но разговорът позагрубя и аз му намекнах, че знам кой го е пратил, чии задници трябва да защитава и по каква причина. Джейсън Морис и Хал Мериуедър.

За миг настана мъртвешка тишина.

Мийни проговори пръв:

— Боже мой, Дръмънд. Ти си ги набелязал за екзекуция.

Да, така беше. Определено. Но би било много глупаво да си призная, затова ги уведомих:

— Мериуедър беше вътрешният човек на синдиката.

— Мериуедър? — повтори Филис. — Откъде знаеш?

— Той отговаряше за информационно-управленческите системи на фирмата и следователно имаше правото да се рови из сървъра. Когато ме засече да душа наоколо, опита се да ми скрои номер, за да ме изхвърлят. Освен това пак той блокира файловете на Лайза, за не открие някой връзката между нея, Джулия и Ан.

— Продължавай.

— Два пъти дневно получаваше разпечатки от сървъра, които му даваха сведения за всички дела и клиенти. Пише го в наръчниците им — щом размениш две думи с потенциален клиент, трябва тутакси да уведомиш управителния съвет по електронен път, та да знаят какви възможности се разкриват и да сформират работни групи. Така Мериуедър научаваше кой търси съвет от фирмата за предстоящ банкрут.

Мийни ме гледаше недоверчиво.

— Значи са научавали много хора от фирмата. Не ти ли е минавало през ум, Дръмънд, че може да си пратил на смърт невинен човек?

Филис, която наистина беше много схватлива, явно почваше да се дразни от злобната му дребнавост почти колкото мен.

— Не ставай идиот — каза тя. — Синдикатът знае кой е вътрешният човек. Смъртта му просто го потвърждава.

Кимнах, защото всичко беше ясно като бял ден. Но за да подчертая нейната мисъл, добавих:

— По ирония на съдбата убиецът несъмнено е уведомил Мериуедър, че соча с пръст към него и Морис; Мериуедър е уведомил синдиката и по този начин е станал излишен. Сам си е подписал смъртната присъда.

Филис кимна и дори се усмихна. Сигурно й допадаше тази проява на божествено правосъдие.

Но Мийни твърдо не искаше да се признае за победен и отново се завъртя към мен.

— Но с Морис е друга песен, Дръмънд. Нали? Срещу него разполагаше само с подозрението за участие в нечиста сделка. И го осъди на смърт.

— Той е организирал връзката с „Гранд Вистас“ — отвърнах аз.

— Сигурен ли си?

— Да. Той е казал на Сай Бъргър да прати в Италия Бари Босуърт за подписването на договора.

— Това не оправдава една смъртна присъда, нали?