Брайан Хейг - Частен сектор

— Защо? — попитах аз.

— Какво защо? Защо убивам? Защо убих жените? Защо Оливър Стоун не може да направи поне един свестен филм? Той се навъси. — Конкретност, господин адвокат. Не ви ли учат на това в юридическите факултети?

— Добре. Защо уби жените?

— За пари. Така си изкарвам хляба. И аз бях войник като теб. Обучиха ме да убивам заради идеология и идиотски политически решения. Е, по дяволите… писна ми. И от празния джоб ми писна. Затова се прехвърлих в частния сектор и си открих собствен бизнес. Пътешествия, приключения, страхотна тръпка и пари… нямаш представа какви пари… велико е. Предлагам добро, експедитивно обслужване, надеждност и гарантиран резултат. И знаеш ли какво?

— Ка… Не, не знам какво.

Той се разсмя.

— Добра уловка. Две точки.

Беше едва ли не смешно. Намирах се в плен на един смахнат идиот, който се смяташе за Джей Лено. Но познавах хората като него. Трябваше непременно да ми каже колко е хитър, как превъзхожда другите, колко го бива в скапаната игра. Защото също като всеки обикновен психопат смяташе това за игра. Държеше на всяка цена да властва, да побеждава — както в убийствата, така и в чесането на езици. За първото не можех да му се хвана на малкия пръст, но във второто щях да го скъсам. Хрумна ми обаче, че ще е по-добре да си трая. Докато беше приказлив и в добро настроение, нямаше да ме реже. Така.

— Добре — казах аз. — Защо уби жените по този начин?

— Ей, знаех си, че точно това ще попиташ. Добре, ето как стана работата. Мериуедър откри онези съобщения на Мороу за пратката. Значи Лайза трябваше да е първа, защото ако убиех Джулия или Ан преди нея, щеше да разбере. Ясно ти е, нали? — Той помълча. — Хей, умнико, разбра ли откъде се познаваха тия трите?

— Не. Но не искам да прахосвам въпрос за това.

— Бързо схващаш — усмихна се той. — Хайде, от мен да мине. Всички посещавали някаква женска професионална група. Нали знаеш, от онези, където тъпите феминистки ходят веднъж месечно да се жалват как ги ограничават, как целият свят е в мъжка власт и колко трудно било да напредваш, без да разтваряш крака. Ако мъжете сторят нещо подобно, веднага ще ревнат, че е дискриминация. Скапана страна, а?

Социологическите мнения на този идиот изобщо не ме интересуваха, затова казах:

— Бягаш от въпроса ми.

— Не, запазих най-хубавото за накрая. — Той се разсмя. Джанет е последна. Съобразих, че не е нито счетоводителка, нито адвокат във финансовия сектор, така че дори да разчете финансовите отчети, ще й трябва най-много време да реши как да постъпи.

— Хей, имам добра новина — казах аз.

— Да?

— Нейната пратка е подарък от Лайза за рождения ден на баща й.

— Тъй ли?

— Без майтап. Чисто недоразумение. Тъй че всичко приключва с мен.

Той не отговори.

— Знаеш, че тя е под строга охрана — настоях аз. — А вече и няма причина да я убиваш.

Той като че ми повярва, затова добавих:

— Защо да поемаш излишен риск? Ти печелиш и тя печели.

Той поклати глава.

— Не, ще умре. — Вгледа се в лицето ми и попита: — Хей, ти да не си хлътнал по нея?

— Спомни си уговорката, тъпако. Не съм обещал да отговарям на твоите въпроси.

— Сега пък се ядосваш — изкиска се той. — Е, след няколко дни непременно ще й предам много здраве от теб.

По дяволите.

После той каза:

— Хей, съвсем забравихме за Фиорио, нали? Не се ли питаш за нея?

— Не.

Питах се, естествено. Но знаех, че непременно ще каже. Така и стана.

— Психологически игри, Дръмънд. — Той започна да изброява на пръсти. — Фиорио нямаше нищо общо. Но ченгетата и ФБР щяха да си скъсат задниците да разгадаят нейната смърт и това още повече щеше да ги обърка. — Помълча, сетне призна: — А и малко си падам по знаменитостите. Направо бях пощурял по нейното предаване. Наистина исках да се запознаем. Сега съжалявам. Всяка вечер в шест и половина виждам една голяма празнина в живота си. — Той се разсмя. — Представяш ли си, дори взех автограф от нея, преди да я убия.

Погледна часовника си и каза учтиво:

— Хей, надявам се да не възразиш ако почна да се подготвям. — Наведе се и взе да вади разни неща от торбата. — Следващият въпрос, моля.

Гледах го какво вади и при дадените обстоятелства сигурно би било най-разумно да го помоля да ми прочете „Война и мир“. Но вместо това попитах:

— Кой те нае?

— Още ли не знаеш?

— Може и да знам.

— Първоначално Мериуедър. Той не каза за кого работи, а в моя занаят не се пита. Но предложи големи пари. Десет милиона в аванс, пет милиона премия, ако работата бъде извършена задоволително. Обясни какъв е проблемът, аз му изложих плана си и той страшно се впечатли.