Брайан Хейг - Частен сектор

— Хал би се впечатлил и от сандвич със сирене.

Той се навъси.

— Още те е яд на мен заради Мороу, нали? Опитай се да погледнеш нещата като професионалист. Четири жертви една след друга и трябваше да се ликвидират спешно. Помислих дали да не уредя четири катастрофи, но нали разбираш, в математическо отношение никак не се връзва. Знаеш ли кое й е лошото на катастрофата? Висок риск, никаква гаранция. Когато работиш по няколко обекта, серийният убиец е единственото решение. Някой друг поема вината, няма съмнения за допълнителни мотиви и ченгетата тичат подир опашките си.

— Кой те нае да очистиш Мериуедър и Морис?

— Не знам и не ми пука — разсмя се той. — Всичко беше уредено по телефона. Пет милиона за него и Морис.

Изправи се и почна да съблича униформата. Лошо… Очевидно възнамеряваше да ме кълца чисто гол и личеше, че предварително е обмислил всичко, без да пропусне нито една дреболия. На пода лежеше купчина инструменти — няколко остри ножа, трион, клещи и тъй нататък. Освен това три пухкави хавлии и четири кутии бебешки влажни кърпички, с които да се изчисти, преди пак да надене униформата, да прибере всичко в торбата, да излезе с маршова стъпка от сградата и да изчезне.

Вече беше съвсем гол, ако не се броят найлоновите калцуни, които обу на краката си. Пред тоя тип дори и брат ми Джон изглеждаше като расов жребец. Защо ли хората с дребни пишки непременно държат да се докажат? Размерът няма значение, важна е техниката — всяка жена ще ви го каже.

Ами ако лъжат?

На езика ми напираше една страшно сочна закачка по този повод, която щеше здравата да го жегне, но не успях да я изтърся, защото щом отговори на въпроса за Мериуедър и Морис, онзи мръсник се пресегна и запуши устата ми с лепенка. По всяка вероятност това означаваше, че приказките свършват дотук и веселбата започва.

Както можете да предположите, аз бях стреснат и силно разстроен.

Той се наведе, избра един назъбен нож и ме огледа.

— Ако не греша, разбрахме се да почна от средния пръст на дясната ръка.

Кимнах. Той се ухили.

— Не искам да те тревожа, Дръмънд, но излъгах. Започвам от чатала.

Посегна и дръпна ципа на панталона ми. Тъкмо се канеше да извади малкия Шон на бял свят, когато пушечен изстрел раздра задника му. Той се изправи и изтърва ножа. Изглеждаше безкрайно изненадан.

Още два бързи изстрела почти го прерязаха на две и ме опръскаха целия с кръв и парчета от вътрешности.

— Военна полиция — изрече високо нечий глас. — Моля, хвърлете оръжието и вдигнете ръце. Не ме принуждавайте да стрелям.

По това време едрият тъпанар едва се крепеше на крака, гледаше към корема си и с крайно изумление виждаше как вътрешностите му се изсипват през няколко доста широки дупки. Завъртя очи към лицето ми. Лепенката ми попречи да се усмихна. Но положих огромно усилие очите ми да изглеждат много, много щастливи. Краката му се подкосиха.

Озърнах се към прозореца, откъдето бяха дошли изстрелите. Дани Спинели ме гледаше и се усмихваше. В следващия миг вратата на залата изтрещя и нахълтаха двама военни полицаи с таран, следвани от федерални агенти с униформени якета и още военни полицаи.

Е, минаха няколко минути, докато суматохата се уталожи, докато ме развържат и смъкнат лепенката и докато лекарският екип даде официално заключение за здравното състояние на негодника — категорично мъртъв. Но откровено казано, чувствах се малко засегнат и спасителите ми дори взеха да съжаляват, че са свалили въжетата преди лепенката, защото след броени секунди от все сърце искаха пак да ми запушат устата. Псувах когото зърна.

Накрая се появиха двамата, които наистина държах да видя — Спинели и Мийни. Най-много ме беше яд на Спинели. Така де, сделката с Филис беше да подмамя онзи тип, но при едно условие: да участва армията и Спинели да ръководи военния контингент. Не че много вярвах на Спинели. Нищо подобно. Но категорично не вярвах на Джордж Мийни.

Никога не се доверявайте на човек със сметки за разчистване. Не допусках Мийни нарочно да ме зареже на волята на съдбата, но тия неща често опират до част от секундата, а точно тогава, току-виж, някое тихо гласче изрекло в главата му: „Добре, Джордж, изчакай само още една секунда… гледай го, сега ще отреже оная работа на Дръмънд… оная работа, Джордж… спомни си как постъпи с теб и Джанет, Джордж… хайде, още една секунда.“ И додето мигнеш, на Шон вече не му трябва цип на панталона.

Погледнах Спинели и казах:

— Да те вземат дяволите, още пет сантиметра и онзи щеше да промени целия ми живот.