Брайан Хейг - Частен сектор

И след тази зловеща закана цялата група се устреми към вратата. Какво ставаше? Така де, както си бях знаменитост и отвън спекулантите с билети трупаха куп пари от мен, ето ме изведнъж в празна стая. Накрая станах и си излязох.

Джанет и Дани Спинели чакаха в коридора, пиеха кафе от картонени чашки и изглеждаха леко разтревожени.

Джанет се отлепи от стената и каза:

— Държаха те вътре почти два часа. Станало ли е нещо?

— Нищо особено. Просто им трябваше повечко време, за да изразят… нали разбираш, колко се възхищават от замисъла и изпълнението на блестящия план и колко доволни са останали всички.

Тя потърка слепоочията си и изстена.

— Съжалявам. Знам, че ти беше прав. — После добави: Те… намерили са още един труп.

— Чий? Къде?

— На десет пресечки от убитите полицаи. Някой си Харолд Ботичър. Бил с прерязано гърло, а портфейлът и ключовете от колата му липсвали. Захвърлен в контейнер за смет, също като Ан Каръл.

Изводът бе очевиден.

— Знаят ли марката на колата?

— Марката, модела и номерата.

Това обясняваше защо стаята се изпразни толкова бързо.

— Само си губят времето, по дяволите — сприхаво отбеляза Спинели. — Той вече си е намерил друга.

Имаше право, разбира се. Странно, но и двамата сваляхме шапка на онзи тип. Разиграваше ФБР както си иска.

Като по сигнал точно в този момент специален агент Мийни шумно дотърча иззад ъгъла, следван от трима свои подчинени. Размахваше ръце и сипеше отсечени команди, а тримата драскаха в бележниците си и послушно кимаха. Мен ако питате, и за слепите беше ясно, че тоя нещастник се мъчеше да впечатли бившото си гадже, като й покаже колко е делови, отговорен и възхитителен.

По някое време внезапно се озърна към нас, сякаш ни забелязваше чак сега, и отпрати тримата си помощници. Приближи се, демонстративно тръсна глава да прогони тревогите и каза на Джанет:

— Боже мой, скъпа, каква глупост си направила. Имаш късмет, че си жива.

Скъпа? Изтървал ли бях нещо?

— Тогава изглеждаше другояче — отвърна Джанет. — Бяхме го спипали, Джордж. Стоеше само на метър от мен. Пуснах му два куршума.

Той отново плъзна длани покрай ръцете й.

— Разбирам. И ти се възхищавам за смелостта. Наистина… Не те упреквам. — Озърна се към мен и каза: — Упреквам идиотите, които позволиха да се изложиш на риск. Ти се поддаде на скръбта… — Без да откъсва поглед от мен, той продължи: — Защо не ми се обади? Трябваше да се посъветваш с човек, на когото имаш доверие. Вече не предприемай нищо, без да ми кажеш. Това е заповед, скъпа.

Майната ти, Джордж.

— Нямаше време — каза Джанет. — Имахме изключителен шанс и не искахме да го изтървем.

— Разбирам. — Той плъзна ръце нагоре към раменете й, погледна я в очите и добави: — Но аз пък не искам да изтърва теб. Не сега… не отново. След като вече преодоляхме дребните разногласия. Аз… е, радвам се, че нищо ти няма.

Гадост. По улиците броди смахнат убиец, а този тъпак ми разиграва епизод от някаква сапунена опера. Сменете канала, моля ви.

Но Джанет сякаш се хвана на въдицата и отговори:

— Наистина съм добре, Джордж. — После попита: — Какви са шансовете да го заловите?

— Трудно е да се каже. Вдигнах по тревога околните щати. Ще ръководя издирването от бостънската централа. Освен това разпратих навсякъде описанието, което получихме с твоя помощ… в това отношение наистина ни помогна. — Той замълча и лицето му изведнъж стана сантиментално-сладникаво. — Знаеш ли, не мога да повярвам, че си имала присъствие на духа да го огледаш тъй внимателно. Невероятна си, малката.

Божичко. Случвало ми се е да късам с приятелки и, разбира се, човек трябва да положи усилия, ако иска да си върне предишното им благоразположение плюс някои други неща. Но има моменти, когато не бива да излагаш мъжката общност. Мийни прекаляваше с усилията. И почвах да се чудя защо.

Сякаш това не му стигаше, той направи сериозна физиономия и добави:

— Скъпа, не искам да те тревожа, но има вероятност да те нападне отново. Смятаме, че е избягал от града, но не се знае… Ти си единствената жива свидетелка, която може да го разпознае в съда. — Той помълча, като че страдаше най-искрено, после каза: — Знаеш каква е стандартната процедура в такива случаи.

— Няма да приема охрана, Джордж — поклати глава Джанет.

— Но…

— Не. Не си го и помисляй.

За момент той се вгледа в лицето й.

— Стига де. Така ще е по-лесно за всички ни.

Тя го гледаше втренчено.

Колкото и да ми беше неприятно да подкрепя Джордж в каквото и да било, аз се обадих: