Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Все едно слушам наркоман, който се опитва да ми обясни защо взема наркотици. Не виждам смисъл в това да си изкарваш прехраната като правиш снимки на хора, които се избиват един друг. Цялата работа става още по-абсурдна, когато и ти рискуваш живота си. Знаеш много добре, че не си имунизиран срещу смъртта, само защото носиш фотоапарат и репортерска карта. Всеки път, когато заминаваш, се чувствам ужасно. И вместо да те изхвърля от ума си, аз, глупачката, се поболявам от притеснение, че може да те убият или осакатят, или просто да не се върнеш.

Той я бе целунал и въпреки гнева си тя отвърна на целувката.

— Колкото повече остарявам, толкова по-малка е вероятността да ме убият. На война загиват предимно младите — така работи системата. Може и да не смятат, че си дорасъл да гласуваш, но със сигурност ще станеш отлично пушечно месо.

— Глупости — бе възразила тя.

После се любиха нежно и яростно. А когато тя стигна до оргазъм, заплака. След това цяла нощ го държа в прегръдките си, докато той спеше. Този разговор не промени нищо.

Етен допи кафето и погледна часовника си. След пет минути трябваше да тръгва. Студиото в Донибрук не бе далеч, но движението бе оживено.

Фицдуейн не беше ял почти нищо. Усмихна й се разсеяно, после отново се загледа в далечината. Тя застана зад стола и обгърна с ръце врата му. Притисна лицето си до неговото. Усещаше, че е разтревожен.

— Мислиш за нещо — каза тя.

— За обесването.

— Знам.

— Отрязахме въжето, свалихме тялото, напъхахме го в ковчег и го пратихме обратно за Берн. Деветнадесет годишен! Сякаш единственото, което искахме, бе да се отървем от неприятностите. На никой не му пука.

— Не е точно така — каза тя, — просто хората не знаят какво да правят, пък и какво ще промени това сега? Твърде късно е, той е мъртъв.

— Но защо?

— Има ли някакво значение?

Хюго се обърна, за да я погледне. Взе ръката й в своята и целуна дланта й. Етен усети обичта му.

— Може би е нещо като мъжки климактериум, но мисля, че има значение.

— И какво ще правиш?

— Ще прогоня духовете. Ще разбера защо се случи това.

— Но как? — попита тя и изведнъж почувства страх.

— Ще последвам съвета, който Кралят от „Алиса в страната на чудесата“ дал на Алиса.

Тя се засмя.

— И по-точно?

— „Започни от началото и върви, докато стигнеш до края! После спри“.

Етен имаше любовна връзка с Фицдуейн почти година, когато разбра, че преди е бил женен. Никога не го беше споменавал. Дотогава смяташе, че начинът му на живот не му е позволил да създаде семейство, но се оказа, че нещата са малко по-сложни. Това донякъде обясняваше нежеланието му за обвързване и хвърляше известна светлина върху растящия му интерес към трагедията с обесения. Може би смяташе, че отново бе дошъл твърде късно.

Името във вестникарската изрезка бе Ан-Мари Торман Фицдуейн. Етен работеше върху документация за обвързаността на Ирландия с различните умиротворителни сили на ООН и тогава един от помощниците й струпа на бюрото няколко дебели папки за операцията в Конго.

Белгийско Конго, днешен Заир, бе получил независимост през шестдесетте години, но не бе подготвен за новото си положение. Опитни управници на практика липсваха. За шепата лекари бе невъзможно да се справят с население над тринайсет милиона. Правителството падна. Избухна гражданска война. Страната бе плячкосана. Разрухата и кървавите безчинства владееха навсякъде.

ООН изпрати военна сила да възстанови реда в страната и да гарантира мира. Много скоро обаче, за голяма част от войниците, умиротворителната мисия, с която бяха изпратени, все повече се превръщаше в истинска война. В подкрепа на силите на ООН отидоха и елитни бойни отряди като индийските гурки 1 1 Непалски войник, служещ в индийските или британски войски. — Б.пр. . Фицдуейн бе лейтенант от ирландските части — рейнджъри от въздушните сили под командването на Шейн Килмара.

За Етен не бе трудно да сглоби картината на случилото се от фактите, с които разполагаше. Стана ясно, че Ан-Мари е била медицинска сестра от корпуса на Червения Кръст и че с Фицдуейн са се срещнали по време на една мисия, когато той бил патрул. Статията разказваше за шеметен любовен роман. След няколко седмици се оженили. Ролята на почетен караул изпълнявали ирландските части, а сестрите от Червения кръст били шаферки. Имаше снимка на сватбата, която се състояла в столицата на провинцията. Младоженците изглеждаха много млади, безгрижни и щастливи. Войниците се усмихваха. Само униформите и автоматите подсказваха за кървавата баня, която предстояла.