Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Вие ирландците сте толкова изостанали! — каза Дитер язвително и се усмихна на Тина. Тя се изсмя.

— Хеликоптерът е немски — обясняваше Браниган, без да се замисли. Явно смяташе, че не може още дълго да поддържа разговора. Даде знак с ръка да побързат.

— Дитер е на прицел, също и рамото на Тина — каза командирът от черешоберачката, — готови сме за стрелба.

— Черешоберачката, огън! — заповяда Килмара.

Зеленият куршум влезе в главата на Дитер откъм темето му и излезе от горните му зъби и черния мустак. Той се олюля и от устата му бликна кръв. Все още държеше слушалката в ръка и очите му бяха отворени, но беше мъртъв.

Вторият снайперист улучи Тина в дясното рамо. Високопробивният куршум премина през костта и „Скорпионът“ падна от ръката й.

Осветлението бе прекъснато.

В предната част на коридора и на стълбището последователно избухнаха четиридесетмилиметровите гранати. Предният отряд премина на автоматична стрелба и трите олекотени „Миними“ изсипаха седемстотин и петдесет куршума за петнадесет секунди. В същото време ударната група взриви прозореца в спалнята и парчета от двойните армирани стъкла се изсипаха на пода.

Тримата от черешоберачката обсипаха с изстрели прозорчето над предната врата. След няколко секунди, когато дебелото стъкло бе почти раздробено, снайперистът с гранатомета откри огън. Гранатите избухнаха в коридора.

С поставени очила за нощно виждане ударната група проряза тежките завеси и рейнджърите скочиха в затъмнената спалня. През отворената към коридора врата изпразниха пълнителите на автоматите си. Лейтенант Бърк излезе напред и хвърли няколко ръчни гранати на стълбищната площадка и в коридора долу. Всяка от тях се пръсна на триста и петдесет смъртоносни частици.

Междувременно останалите от ударната група закрепиха горния край на надуваемия улей към отворения прозорец и започнаха да спускат четирите деца. Поеха ги хората от спомагателния отряд.

— В спалнята сме — каза Бърк в шлемофона. — Заложниците са живи и в момента ги извеждаме.

— Черешоберачката и предната група, спрете огъня! — нареди Килмара. — Пуснете прожекторите! Ударна група, претърсете къщата!

Тримата рейнджъри от ударната група спуснаха последното останало дете. Бърк сменяше пълнителя, а другите двама проверяваха банята. Тогава допълзя Тина.

От младата хубава италианка не бе останало нищо. Дрехите и плътта й бяха разкъсани. Лявата й буза бе отнесена и се виждаше костта. От многобройните й рани течеше кръв. Дясната й ръка висеше безжизнено без пръсти, лявата обаче държеше „Скорпиона“. Дулото му се залюля и тя стреля.

Времето като че ли забави хода си. Младият лейтенант не можеше да направи нищо. Изригна огън и той почувства мощен удар в гърдите. Бърк се завъртя и се блъсна в стената.

Това, което бе останало от Тина, издаде гъргорещ звук и „Скорпионът“ се изплъзна от ръката й. Пръстите й посегнаха към гърлото и задраскаха безполезно по куката, която излезе от него. После падна по гръб и стъпалата й забарабаниха по пода, докато тя умираше.

С ръце, здраво стиснали импровизираната от анкерпласт дръжка на куката, Мора О’Фарел я измъкна от тялото на Тина и отново я заби и после пак, и пак, докато един от рейнджърите не я спря.

Внимателно вървяха сред развалините. За Фицдуейн беше немислимо как може някой да оцелее след разрухата в коридора. Едва ли имаше място по пода, стените и тавана без следа от шрапнел или дупка от патроните „Глейзер“.

Специализиран екип, въоръжен с камери и фотоапарати заснимаше всяка подробност. Винаги можеше да се научи нещо ново.

Дитер лежеше по лице. Локвичката кръв около него бе изпъстрена с парчета мазилка и отломки. Целият му гръб бе покрит с рани от дъжда куршуми, който бе последвал първоначалния изстрел. Фицдуейн се наведе и огледа дясната китка, на която имаше златна гривна и след това лявата, сваляйки тежкия златен часовник. Стъклото му бе непокътнато и все още работеше.

Стълбището бе почти раздробено.

— Не мога да разбера как се е качила горе — чудеше се Килмара. — Ще вземем подвижна стълба. Проклет да съм, ако си рискувам врата сега, когато най-опасното свърши.

Двама рейнджъри донесоха една от сгъваемите стълби и я подпряха на стърчащата площадка.

Тялото на младата италианска терористка, ако разбира се националността й отговаряше на истината, колкото и името й, лежеше на прага в спалнята. Сякаш през него бе минала някаква адска косачка. Кръвта от многобройните рани на гърлото и шията й се бе стекла около главата й като зловещ ореол. Макар че бе подготвен за това, което щеше да види, Фицдуейн усети, че му прилошава.