Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Според Фицдуейн рискът бе огромен или както Килмара каза на ударния отряд: „Ако не успеете от първия път, с атаката от въздуха е свършено“.

Тримата от черешоберачката тръгнаха първи. Трябваше им време, за да застанат на позиция удобна за стрелба и да закрепят снайперите върху парапета на платформата. Опасяваха се да не би порив на вятъра да я разлюлее в критичния момент. Килмара бе поискал укрепващи проволки и хидравлични подпори, но камионът, който ги носеше, бе спукал гума и щеше да закъснее. За щастие, нощта бе тиха.

Хората на Бърк изглеждаха страховито с черните си маски и очилата за нощно виждане. Бяха с матовочерни леки шлемове от балистичен материал, снабдени с миниатюрни радиостанции. Така облечени, те приличаха на огромни мухи.

Двадесет минути преди старта проверката бе завършена. Електронният часовник в командния център отброяваше оставащите минути.

Навън духна вятър и влажният студ стана още по-неприятен. Хората от подсигуряващия кордон около къщата проклеха късмета си и се свиха в канадките си.

Точно в три и половина сутринта заместник-министър Браниган, натоварен със задачата да води преговорите с терористите, вдигна телефона, за да им съобщи, че макар и неохотно правителството е съгласно с условията, поставени от тях. Това беше сигнала за начало на атаката. Действията трябваше да се съгласуват с точност до секундата. Двадесетпатронният пълнител на „Скорпиона“ се изпразваше за по-малко от две секунди. Още по-малко време бе необходимо, за да се застрелят майката и четирите деца.

— Крец на телефона — обади се Дитер.

— Той е в коридора — съобщиха от подслушвателния център.

— Виждаме го — каза командирът на тройката от черешоберачката, — но Тина никъде не се забелязва.

— Тя се движи — съобщиха от подслушвателния център.

— Ударна група, напред! — заповяда Килмара.

На големия екран се виждаше как шестимата рейнджъри тичаха през двестаметровата зона. Всяка двойка носеше преносима стълба от титаниева сплав.

— … Но в замяна на това, че на зазоряване ви осигуряваме хеликоптер да ви откара до летището, искаме да освободите заложниците, преди да се качите в него — продължи Браниган. Лицето му беше изкривено от напрежение.

— Тина се движи — съобщиха от подслушвателния център.

— Не се вижда — отговори командирът от черешоберачката.

— Къде? — попита Килмара.

— Не мога да определя — казаха от подслушвателния център. — Звукът не е ясен. По дяволите, мисля, че току-що ритна перилата. Момент! Да, тя се движи — слиза по стълбите.

— Дитер е на мушката — докладва командирът от черешоберачката.

— Du Arschloch! 8 8 Задник такъв! (нем.). — Б.пр. — изкрещя Дитер. — За идиоти ли ни смяташ? Или ще приемете условията ни, или още сега ще убия едно от децата. Ясно ли е?

Браниган не отговори веднага. Лицето му бе обляно в пот и той имаше вид на болник.

— Крец — каза той. — Крец, за Бога недей! Остави заложниците!

— Плюя на твоя бог! — каза Дитер. — Ще следвате нашите указания точно! — той вдигна палец към Тина и й махна да дойде.

Шестимата рейнджъри бяха преминали успешно осветената зона и се спотаиха в тъмните сенки около къщата. Поставиха трите стълби на задния прозорец на главната спалня и първите трима започнаха да се изкачват. Останалите заеха стрелкови позиции, за да ги прикриват, ако се наложи.

— Тя тръгва към телефона — съобщиха от подслушвателния център.

— Виждаме края на рамото й — докладваха от черешоберачката, — но не е достатъчно за добър изстрел.

Първите трима от ударната група стигнаха до прозореца и прикрепиха към стъклото рамка от тънка лента експлозив. При детонация силата от удара щеше да разбие стъклото и всички парчета щяха да паднат върху завесите.

— Ударна група готова! — каза Бърк.

— По дяволите, май наистина излиза вятър — каза командирът на снайперистите.

— Предна група, готови за действие! — заповяда Килмара.

— Предна група готова! — отговори командирът на групата. Тримата рейнджъри бяха застанали срещу вратата с насочени към малкото прозорче базуки.

Гранатите бяха запалителни и с паралитично действие. Трябваше да се взривят на горния край на стълбите и да образуват защитна стена между Тина и заложниците.

— Заложниците са в главната спалня. Няма промяна на положението — съобщиха от подслушвателния център.

— Добре, съгласни сме — продължи Браниган. — Хеликоптерът ще дойде точно в осем сутринта. Ще трябва да изчакате дотогава, за да може да стигне от базата си до нас. Не е предназначен за нощно летене.