Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Полковник, черешоберачката пристигна.

Децата най-сетне заспаха. Трите по-малки бяха на голямото легло под юргана. Рори, най-големият — на шестнайсет години, бе легнал в спален чувал на пода. На челото му, където с приклада на автомата си го бе ударил, германецът с черните мустаци, имаше широка окървавена превръзка.

Главната спалня се осветяваше само от една нощна лампа. Мора О’Фарел седеше на едно кресло до затъмнения прозорец и плетеше. Единствено очите й издаваха характерните симптоми на шока, в който се намираше. Куките се движеха бързо, а почти завършеният шал се спускаше до пода. Плетеше го за Джак да му държи топло, докато работи на процъфтяващата им хиляда и шестстотин декара ферма. А сега му е толкова студено. Знаеше, че няма да й позволят, а така й се искаше да излезе и да увие шала около шията му. Щеше поне да скрие раната.

Стана и отиде в банята, в която се влизаше от главната спалня. Навсякъде личеше присъствието на Джак. Самобръсначката му лежеше на обичайното си място, халата му бе закачен зад вратата. Тя отвори одеколона му за след бръснене и отново усети познатата обична миризма. После го затвори. Вчеса се и се огледа в огледалото. Беше малко бледа и напрегната, но при дадените обстоятелства това бе нормално. Иначе бе спретната и добре облечена. Джак държеше на тези неща. Щеше да е доволен.

Извади от аптечката ролка анкерпласт и се върна в спалнята. Куките отново заподскачаха и шалът стана още по-дълъг.

През определено време младата италианка идваше да ги проверява и поглеждаше през изрязаните в завесите дупчици за наблюдение. Мора О’Фарел не й обръщаше внимание. От време на време децата изстенваха на сън, но не се събуждаха. Успокоителното, което им бе направила от бренди, аспирин и подсладено топло мляко, си вършеше работата. Можеха поне да поспят няколко часа и да се откъснат от гледката как заколват баща им като прасе…

Италианката от своя страна бе поуморена, но не и притеснена от положението. Нямаха късмет, но сега вече нещата щяха да се оправят. Тия глупаци отвън щяха да се предадат. Убийството на бащата бе блестящо хрумване. Поне им спести безсмислените преговори. Както се бяха разбрали, в три и трийсет сутринта телефонът щеше да звънне и правителството щеше да обяви капитулацията си. После на зазоряване щеше да дойде хеликоптерът, за да ги откара на летището, а след това и полетът до Либия.

Ирландското правителство нямаше да позволи майка и четирите й деца да бъдат убити. Тина с нетърпение очакваше обаждането. Вече усещаше топлината на либийското слънце по лицето си. Ирландия наистина бе красива страна, но вятърът, дъждът и влажният студ идваха твърде много на жена с гореща кръв като нейната.

Последният инструктаж преди атаката се състоя в двадесет метровата каравана за специално оръжие и оборудване. Стените й бяха окичени с най-различни по предназначение оръжия. Амуниции, сгъваеми стълби, противокуршумни жилетки и още най-разнообразна специализирана бойна екипировка бяха складирани по шкафове и вградени рафтове. В единия край имаше огромен висококонтрастен телевизионен екран, от двете страни на който стояха табла, покрити с карти чертежи и снимки. Дълга маса запълваше една трета от караваната. На нея бе поставен макет на къщата и околностите й, направен набързо от детски строители.

Килмара стоеше от едната страна на огромния екран, свързан със системата за наблюдение, която се управляваше от отделен подвижен команден център. Дванайсетте рейнджъри от ударния отряд седяха на сгъваеми столове с лице към полковника. С хората от войската и специалния отдел за разследване броят им надхвърляше двадесет. Електронен часовник отброяваше секундите. Фицдуейн седеше тихо отзад и мислеше колко много пъти бе наблюдавал овладените и сериозни лица на войници по време на инструктаж и как след това бе снимал мъртвите им тела. Питаше се кой от събралите се в стаята тази нощ ще умре.

Полковникът започна инструктажа. Дванайсетте мъже от атакуващия отряд го слушаха внимателно.

— Влизаме. Нашата цел е да освободим заложниците невредими, като използваме подходящи средства. По моя преценка това означава да убием или поне да раним тежко терористите. През последните два часа проведохте тренировъчна атака на подобна къща на няколко километра оттук. Това, което ви казвам сега, са поуките от тренировката. Имаме петима заложника — госпожа Мора О’Фарел и четирите й деца. Доколкото можахме да заключим от звуковото наблюдение, те са в главната спалня на втория етаж. Смятаме, че прозорците на стаята са заключени и че тежките завеси са заковани към тях. Тъй като непосредствено до спалнята има баня, терористите лесно могат да държат заложниците на едно място, докато самите те имат относителна свобода на движение. Както сте забелязали, къщата представлява съвременна двуетажна постройка с една особеност, която е много важна за нас — външният коридор. Този коридор е своего рода предверие, чийто таван е скосеният покрив на къщата. Осветява се единствено от прозореца, който по принцип се отваря, но по това време на годината обикновено е затворен и заключен. Там е стълбището за горния етаж и телефона. През повечето време двамата терористи ни наблюдават и следят заложниците, но без определена система. Имат модел на поведение по време на телефонните ни преговори. Тогава немецът Дитер Крец, поне според документите им, е в коридора близо до входната врата, където се намира апаратът. Той е обречен. Телефонът е свързан на това място и няма деривати в къщата. На вратата и на прозорците в коридора са заковани одеяла. Направиха това, след като убиха О’Фарел. Докато те размахваха чукове, използвахме момента да поставим звукови датчици на всички ключови места от външната страна на къщата. Това означава, че макар и да не виждаме терористите, с едно изключение, за което ще ви кажа след малко, по шума, който издават при движението си, можем с точност да определяме къде се намират в даден момент. Удоволствие за мене е да ви съобщя, че техниката е високочувствителна и ни позволява не само да откриваме присъствието на човек на определено място, но и кой точно е той, в случай че говори или се движи. Докато се провеждат разговорите по телефона, момичето стои обикновено по средата на стълбите, така че хем да е близо до заложниците, хем да говори с Дитер и да се опитва да се намесва при преговорите. Понякога тя дори слиза чак долу, за да слуша разговора. Ето защо, най-удобният момент за нас е по време на телефонен разговор. Първо, Дитер може лесно да бъде засечен, а с малко късмет и Тина и второ, на това място ще можем и да го виждаме.