Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Жената, която този път бе извършила убийството, спеше дълбоко на леглото, изтощена от положените усилия. Задоволството й обаче нямаше да трае дълго.

Мъжът се усмихна и влезе под душа. Гледаше как струйките на водата отмиват последните следи от това, което бе останало от момчето, стичат се по плочките на пода, вливат се в канала и оттам — в канализацията на Берн. Хубавият Клаус беше дотук.

Мъжът на име Кадар, едно от многото му имена, се изсуши и облече лек копринен халат. Преживяването и последвалият сън му се бяха отразили добре. Отиде в кабинета си и се отпусна в стола стил Чарлз Иймс, готов за първия си сеанс с доктор Пол.

Беше съвсем просто — тъй като бе много рисковано да отиде на психиатър, щеше сам да свърши тази работа. Сам ще проникне в дълбините на съзнанието си и сам ще направи преценка на това, което е там. Експертът ще бъде самият той. Така ще може да говори за себе си съвсем искрено, което в друг случай нямаше да е възможно, и, както винаги, щеше да владее положението напълно.

Още от малък Кадар имаше навика да си измисля въображаеми приятели. Отначало бе Майкъл — с бяло лице и изрусяла от слънцето коса. Майкъл беше това, което Кадар винаги бе искал да бъде. После се появиха и други.

С течение на времето се усъвършенства и превърна процеса на сътворяване на нов образ в истински ритуал. Винаги лягаше по гръб на леглото, затваряше очи и се отпускаше. Съсредоточаваше се толкова силно, че сам не можеше да си обясни как го прави. Беше нещо като фина настройка на живителната му сила. Когато пред очите му застанеше полупрозрачна трептяща сребриста пелена, това бе знак, че е готов да започне. Тя светеше, като че ли със собствена светлина.

Постепенно се появяваше силует с неясни очертания, но с точно определен ръст. Независимо от възрастта, пола или външния вид на образите, които сътворяваше, Кадар винаги започваше с ръста.

Често си мислеше, че тази първа фаза е най-трудната. За нея отиваше много енергия. Случваше се да лежи с часове, целия окъпан в пот и въпреки това сребристата пелена не показваше нищо. Щом се появеше силуетът, работата ставаше по-лесна и по-приятна. Впускаше се да извайва чертите и да пасва цветовете, като е ли беше в ателие на художник, но вместо четки и бои, използваше силата на мисълта си. Първо избираше ръста, после работеше върху телосложението. Появяваха се чертите на лицето. Отделяше особено внимание на позата. После добавяше дрехите, тъканите, от които бяха изработени и цветовото им съчетание. Накрая създаденият образ бе завършен, но в него нямаше живот. Щом решеше, че е настъпил подходящият момент, му вдъхваше живот и тогава, по негово желание, създанието започваше да се движи и да говори.

Повечето от мъжете, които измисляше, бяха привлекателни, със светла кожа и изрусяла от слънцето коса. При образите на жените, с някои изключения, външният вид не бе от такова значение.

С времето той се научи да видоизменя ритуала си, за да моделира и обработва живи хора. И макар властта му върху тях да бе ограничена, преживяването беше по-вълнуващо. Вярно, имаше повече брак, но това носеше и своите предимства.

Единствено процесът на убиване възвръщаше пълната му власт.

Фицдуейн погали лекичко арфата и слезе от самолета. Полетът бе продължил по-малко от два часа. Пристигнаха навреме. Насочи количката за багаж към изхода с надпис Nichts zu deklarieren 10 10 Без стоки за деклариране (нем.). — Б.пр. и се огледа за телефон.

Понякога интуицията и усетът можеха да бъдат и недостатък, дори проклятие.

Разделиха се със смесени чувства. Етен лежеше до него, телата им се докосваха, но бяха далеч един от друг. Различни хора, различен начин на мислене, различни цели, като че ли нямаше нищо, което да ги свързва. Обич и страст — да. Но нямаха допирна точка. Такава точка щеше да бъде обвързването — не само приказките за брак, а действителна промяна на начина им на живот, за да могат да бъдат заедно. Щяха да се появят деца, за които да се грижат. Това означаваше истински дом, който не можеш да оставиш просто така, за да се втурнеш в преследването на нова цел. Щеше да се налага да избира и да взема трудни решения. Усмихна се вътрешно. Вече му липсваше. По дяволите, много трудно е да пораснеш, когато си вече стар.

В крайна сметка само Гуидо можеше да му намери сведенията за семейство фон Графенлауб, които му трябваха. Неведнъж той и Фицдуейн бяха отразявали заедно горещи събития или се надпреварваха за тях. Но откакто го раниха в Ливан, вследствие на което получи остро възпаление на черния дроб, Гуидо не можеше вече да работи като фоторепортер и запълваше времето си като правеше проучвания за архивния отдел на „Ринжие“ — най-голямата издателска къща в Швейцария.