Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Килмара вдигна вежда и поклати опечалено глава. Огледа Фицдуейн замислено и после каза:

— Какво те притеснява? Палачът е мъртъв. Нима не всичко е свършило?

Фицдуейн изгледа подозрително Килмара:

— Защо да не е свършило? Шефът на Крипо казва, че е свършило. Той дори плати сметката за празненството по случай заминаването ми и лично ме закара до летището. Според него нещата в Берн се нормализират. Ако ме види пак ще получи инфаркт.

Килмара се засмя и после пак стана сериозен:

— Хюго, познавам те вече от двайсет години. Научил съм се да вярвам на инстинктите и на преценката ти. Какво те притеснява?

Фицдуейн въздъхна:

— Работата е там, че не съм сигурен, че наистина всичко е свършило, но не мога да ти обясня защо, дори вече не знам какво всъщност знам. Направо съм скапан. Доста нещо видях в Берн. Сега искам просто да се прибера у дома, да си вдигна краката, да си въртя палците и да реша какво да правя оттук нататък. Повече няма да снимам войни — твърде стар съм вече, за да се оставя да ме застрелят и твърде млад, за да умра. Пък и нямам нужда от пари.

— Ами Етен? — попита Килмара. — Тя има ли място в плановете ти? Докато те нямаше, на няколко пъти ми се обажда да ме разпитва за тебе. Имам чувството, че играя ролята на посредник. Ще ми се вие двамата да се разберете. Този твой отвратителен навик да не се обаждаш докато те няма, е съвсем идиотски.

— Имаше си причини — каза Фицдуейн, — идеята беше и двамата да можем да обмислим нещата спокойно.

— Да, де. Хем не можете един без друг, хем не се чувате месеци наред. Дори древните римляни са си пращали послания на каменни плочи, а сега не знам дали знаеш, има едно нещо, което се нарича телефон — поклати недоумяващо глава и си запали лулата. — Какво те кара да мислиш, че не всичко е свършило? Нима подозираш, че Палачът е оцелял от пожара?

Фицдуейн обмисли внимателно отговора си:

— Палачът винаги действа с някаква измама — каза той най-накрая. — Щях да съм много по-спокоен, ако бяха открили тялото му. Данните от зъболекарския архив може да са подменени. От друга страна, самият аз бях там и не виждам как би могъл да избяга. Не е възможно да е излязъл жив от подобен пожар. Значи трябва да е мъртъв и не смятам да прекарам заслужената си почивка в тревоги какво може да се случи. Всичко може да се случи. Притеснявам се от това, което ще се случи.

— Доказателствата сочат, че Палачът е мъртъв — каза Килмара, — но няма гаранция, че многобройните му отряди ще се саморазпуснат или ще се захванат с плетива. Не забравяй, че той е действал чрез много автономни групировки и няма да се учудя, ако за лидерското място не се явят няколко нови кандидата. Друго, което не ми дава мира, е обесването на Руди фон Графенлауб и още няколко странни случки на твоя остров. Там има много богати хлапаци, а Палачът никога не действа самоцелно. Има данни за не едно отвличания, организирани от него. Дали пък Руди и странно облечените му приятели не са били подготвяни, за да подпомогнат отвличането на всички от училището? Мястото е достатъчно уединено, а родителите, които пращат децата си в „Дрейкър“ са много по-богати, отколкото си мислиш.

— Здравец — каза Фицдуейн сънливо. — Какво?

— Непрекъснато изскача оттук-оттам по някое стръкче здравец — на татуировките, в записките на Айво, а в апартамента на Ерика думата беше написана на стената. Обаче, убий ме, не знам какво означава това.

Килмара пресуши чашата си и се зачуди дали има смисъл да продължава разговора, Фицдуейн почти дремеше. Но тъй като времето, с което разполагаше, бе съвсем ограничено, той реши, че трябва да опита.

— Остави сега цветята — каза сухо той. — Има още няколко неща, които трябва да обсъдим — и отново напълни чашата на Фицдуейн.

Усилието да държи чашата си, без да я разлее, накара Фицдуейн да се съсредоточи. Почти се разсъни.

— И които искаш да ми кажеш, нали? — каза той услужливо.

— Моят приятел, министър-председателят — започна Килмара, — се опитва да ни прецака.

— Не си ли мислил за друга работа? Не ми е ясно какво толкова ти харесва да работиш за един политик, който е готов да ближе задника на всеки, щом така му е изгодно. Делани е говедо и такова ще си остане.

Килмара изцяло споделяше мнението на Фицдуейн, но сега това не беше от значение.

— Един добър наш приятел от Мосад — макар че не всички са ни приятели, ми каза за една бойна група от около седемдесет елитни терористи, базирани в Либия, които са обучени да направят нещо много неприятно за нас тук.