Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Напред! — извика той към шофьора.

Огромната машина потегли.

Балак гледаше Фицдуейн с присвити очи, сякаш четеше мислите му. Доброжелателността му се бе изпарила. Лицето му придоби злокобно изражение. Чертите му не се промениха, но рязката промяна на изражението бе неописуема. Фицдуейн изтръпна.

Без маската лицето на Палача бе дяволско. От него струяха силите на тъмнината. Излъчването му бе така осезаемо, че Фицдуейн се стъписа. Можеше дори да подуши вонята на развалата и покварата, миризмата от кръвта на многобройните му жертви, от разлагащата им се плът.

И тримата Лестони бяха извадили оръжие. Юлиус беше с ловна пушка с отрязана цев. Другите двама държаха „Скорпион“ и „Инграм“. Дулата им бяха насочени към Фицдуейн. Той бавно вдигна ръце и ги скръсти на главата си. С пръста на дясната си ръка напипваше бутона, който контролираше насочения взрив зад картината на Пикасо. Независимо дали имаше гранати с паралитичен газ, при най-малкото движение те щяха да го застрелят. Не искаше да проверява теорията си. Отпусна пръста си, но не го премести.

— Къде е жицата, Хюго? — попита Балак.

— Отпред на ризата ми.

Балак пристъпи напред откъсна микрофона и го стъпка. Извади пистолета изпод мишницата на Фицдуейн и го подаде на Юлиус. Отстъпи назад, седна на канапето и погледна замислено към Фицдуейн. Отвори една бира, отпи и избърса устата си с ръка. Изправи се и се протегна като котарак. Беше в отлична форма. Хвърли поглед на Паулус, после на Фицдуейн и след това на сандъка с картината.

— Внимавай много, когато гърци ти правят подарък — каза той.

Паулус трепна почти незабележимо, но Балак го видя.

— Значи така, приятелю, накрая ме продаде. За трийсет сребърника или за трийсет малки момченца — как ти платиха?

Паулус пребледня и се разтрепери. Балак се приближи до него и спря отпреде му. Погледна го в очите и каза:

— Пиетро, провери онзи сандък.

Пиетро преметна картечницата си и се приближи до сандъка. Отвори предните врати. Картината на Пикасо грейна с цялата си прелест.

— Има една картина — каза Пиетро, — малко е странна. Прилича ми на боклук.

Балак продължаваше да гледа Паулус.

— Значи, все пак наистина си ми донесъл един Пикасо. Тогава изненадата трябва да е другаде. Продължавай да търсиш — обърна си той към Пиетро. — Провери задната част.

Лицето на Паулус побеля. Без да сваля очи от него Балак поклати глава.

Пиетро извади нож и започна да кърти летвите около картината.

— Няма нищо — каза той след няколко минути. Подът се покри с трески.

— Виж отзад — каза Балак.

Сандъкът бе подпрян на стената, както бе казал Паулус. Беше доста тежък и Пиетро се поизпоти докато го отмести. Дръпна го само от едната страна, за да може да провери задната част. След няколко секунди той успя да разхлаби гвоздеите и извади една дъска. Видя се шперплат. Пиетро го разряза с ножа и откъсна едно парче.

Като видя насочения взрив очите му за малко да изхвръкнат.

— Хей, тук има нещо, нещо като експлозив, предполагам.

Опита се да се измъкне иззад сандъка, но якето му се закачи на един стърчащ гвоздей.

Балак се наведе и целуна Паулус по устните. Дръпна глава и го прегърна с лявата си ръка:

— Съжалявам, вече няма да има малки момченца — дясната му ръка замахна. Паулус се изви от болка, изстена и отстъпи назад. От слабините му стърчеше дръжката на нож. Балак протегна ръка и издърпа ножа. Избликна кръв и Паулус се свлече на пода.

Балак се обърна към Фицдуейн с нож в ръка. Макар и острието му да бе окървавено, Хюго го позна — това бе скуа — келтски нож за жертвоприношение.

— Потърси детонатора — нареди Балак на Пиетро, който все още се бореше с гвоздея. — Помогни му — обърна се той към Анжело.

Въпреки събитията ръката на Юлиус не бе трепнала и дулото на пистолета му все още сочеше Фицдуейн. Стана му мъчно за Паулус. Сега същият нож бе насочен към него и имаше само една-две секунди, за да натисне бутона. Ако обаче го направеше, Юлиус щеше да го застреля. Противокуршумната жилетка можеше и да опази тялото му, но Юлиус като нищо щеше да отнесе главата му.

Балак спря на няколко крачки от него.

— За теб съм запазил нещо по-специално, Хюго — каза той. — Ще изпиташ болка, каквато никога не си изпитвал и единственото ти спасение ще е смъртта. Как се чувстваш сега, когато знаеш, че всичко свърши? — очите му светеха. От върха на ножа падна капка кръв и се пръсна на пода.

Анжело извика нещо на италиански. В гласа му личеше отчаяние. Очите на Юлиус все още следяха Фицдуейн. Цевта на пушката бе насочена към него.