Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Шефът пъхна бележката под носа на Мечката — братята Лестони са там, заедно с братовчед си. Мечката го погледна изненадано.

— Но това съобщение е пристигнало почти преди час! Виж времето на получаване.

— Пак са оплели конците — каза Шефът, — имало някакъв нов в оперативна, който още не можел да се ориентира, но това вече няма значение.

Колата на Фицдуейн бе отворена. Зад нея имаше редица от полицейски коли и джипове, готови да предотвратят всякакъв достъп до студиото от страна на случайни минувачи, щом Фицдуейн влезеше. Войскови части бяха в бойна готовност. Групата за наблюдение от въздуха щеше да пристигне всеки момент.

— Кои са тия Лестони? — попита Фицдуейн.

Шефът поклати глава:

— Не можеш да влезеш. Трябва да го направим по стария начин, с атакуващ отряд.

— Фамилия Лестони — каза Мечката, — са професионални телохранители, които обикновено се наемат от много неприятни хора от сорта на Либийската народна служба и сирийските тайни служби. Най-доброто, което може да се каже за Лестони е, че работата им е да предпазват. Макар и да няма доказателства, мнозинството от полицейските служби и разузнавателни агенции, обаче, смятат, че Лестони са отговорни за единадесет удара или поне за толкова знаем.

— Защо не ги приберете за неприлично поведение? — попита Фицдуейн. — Има ли заповед за залавянето им?

— Интерпол е издал заповед за следене и докладване — каза Шефът, — но не и за задържането им. Подобни типове обикновено изхвърляме от Швейцария за неправилно паркиране, а евреите ги довършват в някоя тъмна уличка. Не е там работата, лошото е, че вече е твърде късно. Пристигнали са в ателието на Балак преди около час.

— Може би колекционират творби на изкуството — сухо каза Фицдуейн. Той слушаше разсеяно, защото проверяваше оръжията си и другите неща. Дистанционният детонатор за насочения експлозив бе прикрепен за лявата му китка, точно над часовника му. Един миниатюрен радиопредавател щеше да държи в течение полицаите отвън. Носеше деветмилиметров „SIG“ с патрони „Глейзер“ и два резервни пълнителя. В кобур на глезена имаше един тридесет и осемкалибров „Смит и Уесън“, а отзад на колана си имаше нож. В левия джоб на сакото си носеше миниатюрна газова граната, а в десния — еднократни пластмасови белезници. Под ризата си бе облякъл противокуршумна кевларена жилетка, направена като тенис фланелка. Всичко си беше на мястото. Доста необичайно облекло за приятелски обяд в град, който не е виждал война от Наполеоново време.

— Влизам — каза той — очевидно някой тъпак му бе задигнал гласа. Сам не повярва на ушите си.

Шефът вдигна ръка и каза отчетливо:

— Няма начин да влезеш сам срещу трима професионални телохранители и Балак. Забрави какво си обещал. Изключено е. Тяхната работа е да убиват хора и имат доста голям опит в това, а най-важното е, че си обичат работата. Имат добра мотивация, а и така или иначе са по-млади от теб. Рефлексите им са по-бързи. Нещата вече опират до биология и физиология.

Шефът грабна тефтера на един минаващ полицай, подпря го на колата и започна да рисува.

— Гледай сега — посочи той трите хикса, които бе написал, — ако се приближиш до Балак, поне един Лестони ще е готов да се намеси във всеки момент. Другите двама ще са на такива позиции, че единият ще е винаги малко зад теб, за да не можеш да го виждаш с периферното си зрение, а другият ще е на такова място, което попада точно в зоната на сляпата точка. Независимо от уменията ти, а дори и с подкрепата на насочения експлозив, аз не виждам как би могъл да се измъкнеш жив от там. Не забравяй, че колкото и да си подготвен и на теб ще ти подействат паралитичните гранати. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да обезвредиш двама или най-много трима. Дотук си мъртъв. Питам, струва ли си да рискуваме? Не, не ми отговаряй, ти вече загуби играта. Ако все пак влезеш, единственото, което ще докажеш, е, че си смахнат или по-лошо — глупав.

— Не сме четирима срещу един — забравяш за Паулус.

Паулус не играе никаква роля. Първо не е въоръжен и второ, не сме сигурни дали няма да те предаде. Но дори и да се опита да се намеси на твоя страна, Лестони ще го претрепят като муха. Разбери, че тези хора убиват така, сякаш се бръснат. Всичко е въпрос на нагласа — те са хора без скрупули. Ето това ги прави опасни.

Като се качваше в колата, Фицдуейн се питаше дали Балак знае, че е разкрит. Може би не. Шефът слушаше нещо, което му съобщаваха по радиото. Бе го долепил до ухото си, защото колите палеха и нищо не се чуваше. Когато свърши, се обърна към Фицдуейн и каза: