Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

През хиляда деветстотин седемдесет и шеста година Кристофър Еуърт Бигс — бивш служител на британското тайно разузнаване, автор на много трилъри, всичките забранени от ирландската цензура, човекът с черния монокъл — бе избран за посланик на Великобритания в Република Ирландия. Самото му назначаване на този пост бе доста противоречиво и бе неизбежно да не завърши без произшествия.

Сутринта на двадесет и първи юли Еуърт Бигс седна на задната седалка на своя 4,2-литров ягуар с шофьор. Трябваше да бъде откаран от резиденцията си в дъблинското предградие Сандифорд до британското посолство край Болсбридж. Ягуарът бе ескортиран от кола на Специалния отдел, в която имаше въоръжена охрана.

Няколкостотин метра преди резиденцията, колата на посланика мина върху капака на уличен канал, натъпкан със сто килограма гелигнит 3 3 експлозив от азотна киселина и глицерин. — Б.пр. . Бомбата бе възпламенена дистанционно от около стотина метра. Ягуарът хвръкна във въздуха и се стовари с трясък в димящата дупка. Посланик Еуърт Бигс и секретарката му Джудит Кук загинаха на място.

Убийството потресе ирландското правителство. Коя щеше да бъде следващата жертва? Щяха ли британците да отвърнат на удара и срещу кого щяха да насочат отмъщението си? Положението не беше никак весело.

Ирландският кабинет свика спешно заседание, на което избраха специален комитет, чиято задача бе да направи преглед на националната служба за сигурност. Решиха да се назначи съветник по сигурността на Таойсийч. От само себе си се разбираше, че той трябва да е вещ по въпросите за потушаване на бунтове от национален и международен характер. Бяха направени дискретни проучвания по цяла Европа, Съединените щати и други още по-далечни места. Получиха се почти единодушни отговори. През последното десетилетие, работейки за най-ефективните сили за борба с тероризма на Запада Шейн, Килмара бе затвърдил и без това страховития си авторитет. Презрението му към бюрокрацията и към голяма част от политиците бе пословично. Кабинетът не бе кой знае колко очарован от този вариант, но все пак предпочетоха да се примирят с него, отколкото да бъдат разкъсани при бомбен атентат.

Полковникът постави твърди искания. Едното от тях бе подписването на ясен и безкомпромисен договор, а другото — значителен, според ирландските стандарти, бюджет. Три месеца след назначаването си по силата на сключения договор, Килмара създаде специална елитна част за борба с тероризма под името „рейнджърите“, така както се казваше и неговият отдавна разформирован елитен батальон. Тя наброяваше всичко на всичко шестдесет души. Някои идваха от войската или полицията. Голяма част от тях бяха участвали с Килмара в операцията в Конго. Други бяха извикани от чужди служби, като немската „ГСГ-9“ и френската „Жижен“. Имаше и няколко, за чието минало знаеше единствено полковникът.

Резултатите от действията на рейнджърите надминаха очакванията. Успехът им обаче не смекчи отношението към Килмара. Голяма част от политическата върхушка не го приемаше, а и много се страхуваха от него, но най-вече настоящият Таойсийч — някой си Джоузеф Патрик Делани.

Обичан или не, Килмара им бе необходим.

Обядваха само двамата. В началото на службата им в ирландската армия взаимоотношенията им бяха като между командир и подчинен, учител и ученик, но след преживяното в Конго и с времето те бяха станали приятели.

Сервираният студен бюфет бе чудесен. Виното беше от личните запаси на полковника и качеството му доказваше, че той добре използва връзките си във Франция. Приключиха с ирландско кафе. Говориха за миналото, после обсъдиха и сегашното положение на нещата. По взаимно съгласие по време на обяда не споменаха за обесването.

Килмара запали лулата си.

— Мм, животът не бил чак толкова лош — каза той, — дори и в страна като нашата, въпреки разочарованията, предателствата, грешките и всичко останало. Тук е моят дом, пък и ние сме млада нация.

Фицдуейн се усмихна:

— Струва ли ми се или наистина долавям някаква благост в гласа ти? Или, ако позволиш, самодоволство?

Килмара изръмжа:

— Може и така да изглежда, но всъщност не е вярно. Остави това. Кажи ми сега за Рудолф фон Графенлауб.

Фицдуейн му разказа всичко, а полковникът слушаше, без да го прекъсва. Бе заинтригуван защо смъртта на един непознат е потресла приятеля му.

— Вярно, че това не е най-приятното нещо, с което човек може да започне деня — каза той, — но ти не се срещаш за първи път със смъртта. За една седмица при твоята работа виждаш повече трупове, отколкото други виждат през целия си живот. Не искам да бъда груб или безчувствен, но какво значение има един труп в повече, или по-малко? Ти не познаваш убития, нито приятелите или близките му, а и не си го убил ти — той погледна Фицдуейн, — нали?