Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Искам да влезеш в играта, този път официално, защото лично аз смятам, че всяка от страните е хванала по нещо от дракона, без да знае какво точно е открила.

Нужен ми е човек, който вече познава обстановката и на когото да имам доверие. Освен това не разполагам с никого, на когото още да не съм възложил задача. И така, какво ще кажеш? Ще имаш официален статут, който може и да ти свърши работа, като гледам как труповете се множат.

Фицдуейн въздъхна и разпери ръце с примирение. В очите му светна пламъче.

— Всичко започна с една обичайна сутрешна разходка — каза той. — Заприличва все повече на Виетнам.

— Стига си се оплаквал — каза Килмара. — Виетнам бе война — рай за фотографите. Сега кажи, съгласен ли си?

— А защо не? Досега не ми се е случвало да работя с мечка и интелигентен компютър.

— Операцията ще носи името „Проект К“ — каза Килмара и подхвърли на Фицдуейн обемист пакет — подарък за Великден.

Вътре имаше една бутилка ирландско уиски, петдесет патрона за ловна пушка и олекотена защитна жилетка от кевлар.

— Това е нашият стандартен комплект „Как да преуспееш в Швейцария“.

Фицдуейн вдигна глава:

— Как разбра за ловната пушка?

— Фон Бек ми каза, че си размъквал една такава в калъфа за статива си — каза Килмара. — А и още помня какво оръжие предпочиташ.

— Доколкото разбирам, ти смяташ, че ще имам нужда от всичко това.

— И понятие нямам дали ще ти потрябва, но мисля, че като почне пукотевицата, кредитната ти карта няма да ти помогне особено.

Фицдуейн взе един от патроните. На него имаше маркировка „XR-18“.

— Какво е това?

— Експериментален патрон. Ние сами си го направихме. Както знаеш, ловната пушка не върши работа над петдесет метра, а и ако имаш ум в главата, ще я използваш поне от два пъти по-малко разстояние. Излятият куршум има по-голяма далекобойност, но пък е с намалена точност на попадение. Е, попаднахме на нов тип лят куршум, с който ще можеш да улучиш мишена с човешки бой до двеста метра. Подобрихме го като го напълнихме с течен тефлон и други материали — той направи пауза. — Доста добра работа върши.

— А за дракони става ли? — попита Фицдуейн.

Кадар държеше цвете, късаше листенцата му едно по едно и ги наблюдаваше как падат на земята. Вече започват да се разлагат, мислеше си той. Не след дълго те отново ще станат част от пръстта и ще подхранват други цветя. Освен ако някой предприемач не купи земята и не излее отгоре няколко тона бетон. Макар Берн да бе много запазен град, околностите му малко по малко се култивираха. Добре, че поне старият град все още си бе същият и животът там течеше постарому.

Реши да направи дарение на стария град. Това, че бе терорист, не означаваше непременно, че не го е грижа за околната среда. Боже Господи, та Европа бе изправена пред опасността да стане пустиня — като се почне от съдържанието на живак във водите и се стигне до киселинните дъждове, които умъртвяваха дърветата. Говори се, че половината от мъжете в Рур са стерилни. Работата беше там, че твърде много хора искаха твърде много от едно твърде ограничено пространство. Като се замисли човек, убиването на няколко човека в крайна сметка се оказваше полезно. Майката земя имаше нужда от малко подкрепящ огън. Нямаше да е зле да изпрати малко пари и на Грийнпийс. Нямаше никакво желание да прекара остатъка от живота си, трупайки радиоактивност до степен, че да може да чете нощем без лампа. Освен това обичаше китовете.

— Време е за почистване — каза той. — Знаете, че обичам всичко да е изпипано. Особено що се отнася до проекта „Здравец“.

— С колко време разполагаме? — попита едни от петимата младежи, седящи пред него, ливанец, който бе работил като наемник за ПЛО, докато Мосад не хвърли във въздуха своя агент, заедно с двамата му телохранители и бронираният му неразбиваем мерцедес в Испания. Той познаваше добре Берн, както впрочем и останалите, и беше с фалшив турски паспорт. Имаше развита силна непоносимост към мерцедеси и всеки път, когато покрай него преминаваше такава кола, нещо го свиваше под лъжичката. Харесваше Берн, защото на много места можеше да се отиде пеша, а ако нямаше време — с трамвай. Имаше възможност да се убива по разписание. Когато работи за Кадар, човек бързо се научава да спазва сроковете.

— Всеки от вас има разписание — започна Кадар, — но цялата операция трябва да приключи за две седмици. След това ще се срещнем в Либия и ще направим последните приготовления за проекта „Здравец“. И ако всичко върви по план, в края на май вече ще сте богати.