Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Килмара въздъхна.

— Знаеш, че нашият министър-председател не ме обича особено, което значи, че лакеите, с които се е обградил, включително и смахнатият министър на правосъдието, нали са фурнаджийски лопати, използват всеки сгоден случай да ме прецакат.

— Тоест?

— Тоест край на разследването на „Дрейкър“ — каза Килмара. — Малко преди това бях понатиснал тук-там и двама мои приятели от Специалния отдел поразпитаха из училището — уви, безрезултатно, но на следващия ден новият директор се обадил на министъра и всичко свърши. А и трябва да си призная, че акъла ми не стига какво всъщност търсим там. Вярно е, че вече има три смъртни случая, но не можем да открием и следа от нещо нередно. Аз може и да вярвам на интуицията ти, но трябва да ти кажа, че тя не струва и пукната пара, когато насреща ти е някой от ирландските политици. Родителите на децата, които са в „Дрейкър“, не са обикновени хора, а и училището е заложило много средства в този район. Никой не желае да си навлече гнева на тези, които плащат и в суматохата да си изгуби работата. Неприятно ми е да го кажа, но мисля, че са си прави за себе си.

Фицдуейн сви рамене.

— Ако си спомняш, Руди и единият от терористите, които обезвредихте в Кинегад, имаха една и съща татуировка. Струва ми се, че приятелят на Врени, Петер Хааг, е всъщност покойният и неоплакан от никого Дитер Крец. Говорим за сериозна връзка между случаите. А и най-неочаквано се появяват група симпатяги, облечени като последователи на жертвоприносителния култ на друидите.

— Премислял съм това до втръсване — каза Килмара. — Трябва да правим разлика между фактите и тълкуванието им. В момента заповедта е да се разследва инцидента в Кинегад, но да не се намесва „Дрейкър“. Татуировката на Руди не е доказателство, защото никъде не е отбелязано наличието й, а що се отнася до симпатягите с животински маски — е, и? Какво нередно има в това човек да си слага маска — маскирането е част от културното наследство и не е престъпление, дори не е подозрително. Вземи например Деня на Вси Светии. Това е положението — „Дрейкър“ отпада, всичко друго може. И ние точно това правим.

— Хрумна ми нещо — каза Фицдуейн, — защо си мисля, че твоята неспирна вражда с Таойсийч се превръща в проблем? Чудя се защо ли чак толкова те мрази? Това започна още от Конго. Не те ли кара да се позамислиш?

— Поех работата, защото се надявах, че ще мога да открия кой ни предаде в Конго. Моят приятел, Таойсийч, Джоузеф Патрик Делани е имал възможностите, мотива и средствата да го направи, но нямам никакви доказателства. На всичкото отгоре трябва да го защитавам и да работя с него.

— Можеш да бъдеш малко по-тактичен в отношенията си с него — каза Фицдуейн.

— Това и правя — отговори Килмара, — никога не го наричам тъпанар в очите.

Фицдуейн се засмя:

— Какво да ги правиш, политици.

Килмара се усмихна:

— Доброто старо Конго, което сега се нарича Заир — събужда много спомени. Колко наивни сме били тогава. Не можеш така лесно да зачеркнеш политиците. По дяволите, всичко е политика. Та дори ти самият си политик — Фицдуейн изсумтя. Килмара подхвана нова тема: — Като говорим за политика, сещаш ли се за Висбаден?

— БКА и огромният компютър Комисарят, нали?

— Големи организации като БКА са всъщност коалиции — каза Килмара, — съставени от много малки фракции, всяка от които се бори за собствената си интереси, но имат обща цел.

— И?

— Една от фракциите, по-известна под името Пещерняците — викат им така, защото работят в подземните етажи — от известно време експериментира една система, която работи с Комисаря. Викат й Следотърсачът на Комисаря — Килмара се усмихна многозначително. — Имаме по-специални връзки с тях.

На Фицдуейн започна да му просветва.

— Аха, нещо като неофициален канал. Освен официалните доклади, които получавате от Комисаря, Пещерняците ви снабдяват с подробностите.

— Помагаме си — каза Килмара, — те искаха достъп до нашите файлове относно един проект, който разработват. После пък успях да им помогна чрез мои хора в другите страни. Така започна. Сега имаме статут на най-облагодетелствана нация при Пещерняците.

Погледна към Фицдуейн и не побърза да продължи.

— Смятат, че можем да се подпомагаме взаимно.

— Кои са „те“?

— Компютърният гуру на групата е Йоахим Хенсен. Той е от хората, които работят двадесет и четири часа на компютъра, ядат каквото им попадне и се бръснат един път месечно. Направо е гений. Управлението е в ръцете на повишен полицай от старата школа, главен инспектор Ото Кершдорф. Най-чудното е, че се спогаждат добре.