Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

В това отношение Кадар бе късметлия. Още от крехка възраст бе осъзнал какво всъщност представлява животът — лъжи, корупция и компромиси. Бе разбрал, че трябва да има само един приятел, да бъде верен само на един човек и това бе самият той. Бе научил кое е ключът за успеха — властта. Бе усвоил един жизненоважен начин на поведение — да изживява всичко сам и да не разкрива нищо. Външно той се подчиняваше на някои условности, но знаеше правилата на играта.

Отпусна се в любимото си кресло и се опита да сътвори доктор Пол. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. След няколко часа обаче, потънал в пот, той си призна неуспеха — образът на благия лекар не се появяваше. Главоболието бе преминало в остра, разкъсваща мигрена.

Сам в звукоизолираното си убежище Кадар започна да пищи.

Мечката седеше в една единична стая в най-модерната бернска болница и чакаше Маймуната да умре. Хубавото му преди лице бе цялото в превръзки! Мечката видя какво бе останало под превръзките и дори не искаше да си спомня. Най-вероятно е била използвана мотоциклетна верига. Носът и зъбите му бяха строшени, кожата раздрана до кокал.

Маймуната промълви нещо неразбираемо. Всеки звук, който издаваше, се записваше на касетофон, чийто микрофон се преплиташе с тръбичките и жиците, които поддържаха живота му. От леглото се чу хъркащ звук и бе моментално отчетен от електронния монитор. Един униформен полицай, който седеше от другата страна на леглото с бележник в ръка се наведе към дупката, където преди беше устата на Маймуната и се опита да разбере нещо. Краищата на превръзката около устата бяха кървави. Лицето на младия полицай пребледня. Поклати глава и не записа нищо.

Хъркането се превърна в мъчителна кашлица. В стаята влетяха лекар и медицинска сестра. Докато те проследяваха показанията на апаратурата, Мечката гледаше през прозореца.

— Свърши се — каза лекарят и отиде на мивката в ъгъла да си измие ръцете. Сестрата покри главата на Маймуната с чаршафа. Мечката изключи касетофона и извади касетата. За да е сигурен, че няма да стане фал, той счупи крачетата, надписа я, сложи я в плик, написа адреса, запечата го и го подаде на полицая.

— Каза ли нещо? — попита лекарят докато си бършеше ръцете.

— Малко — отговори Мечката. — Не му беше останало много, с което да говори.

— Знаете ли кой го е направил?

— Подозирам.

— Винаги ли е така? — попита полицаят. — Имам предвид звука, който издаде, преди да умре. — Личеше му, че е разстроен.

Неприятно като за начало, помисли си Мечката, но нали все някога трябва да се почне.

— Невинаги — каза той, — но доста често. Неслучайно го наричат предсмъртно хъркане — посочи плика с касетата. — Занеси го на съдия-следователя фон Бек. Свежият въздух ще ти подейства добре.

Като си тръгна от болницата Мечката отиде в Беренграбен, за да хапне и да премисли нещата. След един час щеше да има съдебна заповед за издирването на Айво. Този път нямаше да е само за разпит. Щяха като нищо да му лепнат обвинение в убийство, поне докато не се разнищеше цялата история. Дори и ако му се разминеше с по-лека присъда, пак щеше да стои зад решетките достатъчно дълго.

Всъщност причината за смъртта на Маймуната не бяха раните по лицето му, а това, че го бе блъснал камион докато панически бягаше по улицата. Дали ще се реши, че Айво носеше вината за това, като човека, размахвал веригата и причинил паническото бягство, бе работа на съдиите. Но какво го бе накарало да прояви такава жестокост? Досега не бе имал прояви на насилие и Мечката бе готов да се обзаложи, че Айво не би направил подобно нещо. От друга страна, Маймуната явно не лъжеше. Айво го бе подредил така. Дали е осъзнавал какво точно прави? Най-вероятно не, но подобно извинение едва ли би му помогнало кой знае колко в съда. Мечката се съмняваше, че Айво ще излезе жив от затвора при една по-голяма присъда.

През повечето време Маймуната бе говорил несвързано, но на няколко пъти бе казал смислени неща. Мечката непрекъснато си повтаряше думите му: „… и аз му ги казах. Наистина, казах му ги. Но той не спираше. Той е смахнат. Аз му ги казах“. Какво означаваше всичко това? Какво бе това, което „му бе казал“?

Мечката си похапна добре. На салфетката си бе нахвърлил списък на най-вероятните предположения за това, което Маймуната би могъл да има предвид, но пък се наложи да си избърше мустаците от сметановия сос с нея. Смъртта на Маймуната бе от малкото хубави неща, които се случиха в Берн този ден. На Мечката му беше мъчно за Айво. Представи си физиономията на шефа на Крипо, когато научи за смъртта на Маймуната. Май щеше да има буря.