Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— А къде се вписва Миндер?

— Това е по-сложно — каза фон Бек, — но, както биха казали приятелите ми от английската полиция, това е „надеждна следа“. Първо — каза той, почуквайки с писалката си за по-голяма яснота — съдебните лекари смятат, че Клаус Миндер и момичето от шахматната дъска са разфасовани от един и същ човек. Второ, Миндер и Айво са били приятели, макар че не знам дали това има някакво значение. Трето — шефът на Крипо примигна, очаквайки третото почукване с писалката, но този път фон Бек отвори кожена чанта и започна да оглежда наредените в нея лули.

— Хайде, давай — подкани го нетърпеливо полицаят. — Трето?

— Клаус Миндер е бил интимен приятел на младия и наскоро починал Руди фон Графенлауб — фон Бек рязко затвори чантата.

— А нашият приятел проучва смъртта на младия Руди, с пълната подкрепа на Беат фон Графенлауб — отбеляза шефът на Крипо.

— Останалото са подробности — каза фон Бек. — Всичко е в папката — великодушно махна той с ръка.

— Но ти имаш своя теория за нещата, нали?

— Уви, не. Всичко е толкова объркано, че може да продължи с години.

— А аз си мислех, че като си съдия-следовател, си по-проницателен.

— Да, така е. Но защо и лошите да не са умни?

Телефонът иззвъня и шефът на Крипо въздъхна. Натисна копчето, изслуша това, което му казаха и се обърна към фон Бек.

— Намерили са другата половина от тялото на момичето от шахматната дъска в найлонов чувал в двора на руското посолство — каза той. — Руснаците са бесни и твърдят, че това е работа на ЦРУ, за да ги злепоставят.

— Обясни им, че не можем да вземем отношение и че ще имаме едно наум и за тях, и за американците — фон Бек стана да си тръгва. — Сега единствено ни остава да намерим топките на Клаус Миндер.

— И Айво — додаде полицаят.

Кадар се ровеше из куп учебници по медицина и имаше страхотно главоболие. Телексът отново изтрака, изостряйки болката. Той стана, изпи два тиленола с коняк и разшифрова съобщението.

Болката започна да понамалява. Накрая остана само поносимото туптене. Беше затънал в учебници и справочници по медицина, защото смяташе, че може да е изпаднал в някакво психическо състояние. Или с други думи, тъй като още не бе усвоил медицинската терминология, може би бавно полудяваше. Не, не, това извикваше образи на изкривени лица, лигави идиоти, прозорци с решетки, усмирителни ризи и меко облицовани килии, не, отиваше твърде далеч. Не можеше да полудява. Преповтори си анализа, който си бе направил. Вследствие на потискано напрежение, той просто бе започнал да се държи нелогично. Бе направил неща, които не бяха в стила му, неща, които не бе обмислял предварително и най-лошото — за които почти нямаше спомен.

Това го тревожеше. Радваше се, скоро всичко ще свърши и двойственият живот — ако така просто можеше да се опише житейският му път — щеше да остане зад гърба му. Това не бе само двойствен живот, той живееше като много различни личности години наред. И при това напрежение винаги можеше да се получи някакво отклонение, което от своя страна бе вид изпускане на парата, естествен отдушник на стреса, своего рода пречистване. Но не в това се състоеше проблемът.

Това, което най-много го тревожеше, бе последният период на амнезия. Той бе човек, който притежаваше рядката способност да манипулира и властва над останалите дотам, че да управлява живота и смъртта им, но дълбоко в себе си усещаше надигащия се страх, че започва да губи контрол над самия себе си.

Всичко започна от момичето на шахматната дъска. Предишните инциденти като убийството на Клаус Миндер също не бяха предварително замислени и вероятно не бяха необходими, но обяснение за това можеше да се намери в ненаситните му сексуални потребности. Убийството на Естер бе въпрос на дисциплина. Проблемът не беше в убийството или в начина, по който бе извършено. Но защо внезапно бе решил да привлече вниманието към себе си, оставяйки горната част на трупа на обществено място като шахматната дъска в Розовата градина, дори и без да се споменава подхвърлянето на долната половина в руското посолство?

Дали подсъзнателно желаеше да го хванат? Дали това не беше своего рода вик за помощ? Надяваше се, че не е така. Бе положил твърде много усилия за последните няколко десетилетия и не можеше да позволи на подсъзнанието си да го предаде. Това му беше лошото на детството. Когато си малък, всеки се опитва да те моделира, като се почне от собствените ти родители и побърканите от църквите, и се стигне до лъжите, с които те засипват по телевизията и училището, което те учи да уважаваш неговите ценности и прави всичко възможно да задуши в зародиш природните ти дарби.