— Вярно е, че това не се отразява добре на статистиката, но пък е толкова вълнуващо — каза фон Бек.
— Не говори така, моля те — отвърна шефът на Крипо, — в Берн не е имало толкова случаи на насилствена смърт от френското нахлуване преди два века, а ти ми казваш „не е ли вълнуващо“. Вече виждам утрешните заглавия в „Блик“ или някой друг скандален вестник: „Вълнуваща серия от убийства разбунва духовете в бернската управа“
— Спокойно, „Дер Бунд“ с типичната му сдържаност ще излезе с нещо по-трезво от сорта на „Съдия-следовател коментира нарастването на нивото на престъпленията“.
— Ами, заглавията им не са чак толкова сензационни — каза шефът на Крипо. Досега има седем мъртви, с Ходен включително, двама тежко ранени и около осем леко ранени.
— Поне за фойерверките в Младежкия дом има обяснение — отбеляза фон Бек. Все още душа наоколо, но почти всички замесени са разпитани, а и получихме сведения от ченгетата в Амстердам и ДЕА.
— Предпочитам да си държат хората далеч от моя район.
— Не бъди толкова докачлив. Както и да е, случаят изглежда ясен. Някой задига хероина на Ван дер Грийн, той решава, че това трябва да е станало в Младежкия дом и се връща с двама биячи, за да намери крадеца. Американец от ДЕА е бил по петите му. Когато Фицдуейн се появява, Ван дер Грийн си изпуска нервите и става пукотевицата.
— В Берн никога не са се случвали такива неща. Не ме интересуват причините. Искам това да престане.
— Чакай, аз още не съм ти казал другото. Значи така, случаят в Младежкия дом е ясен, а предполагам, че при стеклите се обстоятелства и причината за смъртта на Ходен не е тайна.
— Горкият Ходен, ама че смърт. Знаеш ли, известно време служих при него.
— И баща ми също — каза фон Бек.
— И все пак около случая в Младежкия дом остават някои неизяснени неща. Първо, кой всъщност е откраднал хероина на Ван дер Грийн? Второ, защо го е откраднал — за да го продава, или за да си отмъсти за нещо? Трето, какво всъщност е търсел ирландецът там? Явно не се задоволява само да хвърля хора през мостовете — изглежда неприятностите се лепят по него като… — той се замисли.
— Да ти помогна ли? — предложи услужливо фон Бек.
Шефът на Крипо го стрелна с поглед.
— И накрая — продължи той. — Мечката ще има ли неприятности задето застреля Ван дер Грийн?
— Едва ли, просто не виждам какво друго е можел да направи. Трябвало е за секунди да вземе решение, поел е риска и е стрелял. Освен това убитият не е местен и това няма да разбуни духовете. В крайна сметка всичко е шоубизнес.
Шефът на Криминалната огледа критично шедьовъра на шивашкото изкуство, който фон Бек носеше. Съдията бе спец по шоубизнеса, особено когато трябваше да прави изявления — вратовръзката му винаги излизаше контрастно на снимките.
Опита се да се съсредоточи. Погледна към фон Бек и попита:
— Ами това, че е използвал „Магнум“ 41-ви калибър?
— Пресата няма да отмине с лека ръка факта, че един полицай е стрелял шест пъти по заподозрения с чудовище като „Магнум“. От друга страна обаче, има доказателства, че якият Ван дер Грийн е бил дрогиран и не би представлявал заплаха, само ако в тялото му има поне четири куршума — той сви рамене. — И аз да бях на мястото на Хайни, и аз щях да направя същото.
— Хайни смята да си вземе още по-голям пистолет — каза шефът на Крипо мрачно, — твърди, че е смешно да стреляш по някого шест пъти докато падне.
— Сигурно бих се чувствал по същия начин, ако бяха стреляли и по мен. Какъв беше първият ти въпрос?
— Кой е откраднал хероина от Ван дер Грийн?
— Отпечатъците сочат Айво.
— Той продава ли?
— Точно обратното — каза фон Бек, — изпитва ненавист към хероина, по-точно казано, го унищожава.
Шефът на Крипо вдигна учудено вежди:
— Виж ти, странна работа. А какво казва самият той?
— Ето, точно тук е проблемът. По всичко личи, че по време на престрелката е бил на страната на добрите, но след това просто изчезнал.
— Аха, значи остава ирландецът.
— Да, може и да е невинен — каза фон Бек, — но имам чувството, не ме питай защо, че той е свързан по някакъв начин с всички убийства.
— Дори Клаус Миндер и убийството на шахматната дъска?
— Донякъде да. Според БКА, момичето от шахматната дъска е било съучастничката на мъжа, който Фицдуейн хвърли през моста. Фицдуейн я позна по една снимка изпратена от немските власти във Висбаден. Когато са го нападнали, тя също е била там, но щом Фицдуейн я заплашил с пушката, тя офейкала.
Читать дальше