Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Дали не беше дирижабълът? По-рано никога не бе обръщала внимание на дирижабъла — той просто бе част от небето над Токио, както облаците по време на дъждовния сезон, и затова никога не бе мислила за него — но сега съсредоточи вниманието си върху бавно стапящото се в далечината огромно съоръжение.

Невъзможно бе дори да се помисли, че полицаите ще се решат да стрелят по един от централните квартали в Токио, където се намираха резиденциите на някои от най-видните личности в страната, но временно бе забравила за фактора гайджин Фицдуейн. Той вече бе демонстрирал непогрешимия си усет към неочакваното и необичайното. Една въздушна засада от дирижабъла бе тактика точно в негов стил.

Ошима потрепери, като си представи значението на развихрилия се в градините на Ходама ад.

Този гайджин бе още жив.

Когато долетяха на мястото, тя бе успяла да зърне Намака, но от Фицдуейн нямаше и следа.

Сигурно е бил там. Бил е примамка. Но не беше ли по-близко до ума, че веднъж заложил капана, той ще се отдръпне и ще наблюдава събитията от по-безопасно място. Този гайджин бе дързък и явно не му липсваше смелост, но не беше глупак.

Изведнъж целият план на Фицдуейн й стана ясен. Бе използвал силата на враговете си, за да ги насочи един срещу друг, и не само им бе послужил за примамка, но и за катализатор на собственото им унищожение. Фумио Намака, иначе предвидлив и предпазлив по природа, е бил заслепен от омразата към убиеца на брат си. Кацуда пък, от своя страна, е бил тласкан от непреодолимото си желание да отмъсти на целия род Намака и от амбицията да стане новият куромаку . Кой знае още колко фактори са били намесени? А най-лошото от всичко бе, че нейната организация бе хвърлила почти всичките си сили в задължението си да помага на рода Намака и бе попаднала в капана.

Пълното осъзнаване на това как бяха надхитрени от този варварин я изпълни с горчивина. Но ако правилно е разбрала нещата, това означаваше, че Фицдуейн е бил във въздушния кораб. Факторът изненада бе изцяло на негова страна — също като ловец, скрит в листака на някое дърво, но главната му отбранителна стратегия се състоеше в това да остане неоткрит. И явно е пропуснал да предвиди, че плячката му може също да дойде по въздуха.

Ошима се почувства уверена в преценката си. По нейно предложение бяха решили да използват двата откраднати от Японските въоръжени сили хеликоптери. Някои от членовете на Яибо бяха обучени да карат хеликоптери в Либия, и то, по ирония на съдбата, от северновиетнамски инструктори, ползващи пленено южновиетнамско въоръжение, затова бяха особено добре запознати с тези „Хюи“. От известно време насам тя бе мислила върху ползата от хеликоптери при терористичните нападения и не можеше да разбере защо само властите трябва да имат монопол върху бързината и огневата мощ на хеликоптерите.

Ролите сега бяха разменени. Ловецът на дървото щеше да се превърне в обект на лов и много трудно щеше да бъде да не умери човек такава мишена като дирижабъла.

Този път предимството бе на страната на Яибо.

Ошима посочи към бързо смаляващия се дирижабъл, който вече се бе отдалечил от тях на няколко километра. Бяха изгубили доста време, търсейки полицейски хеликоптер, но скоро щяха да го наваксат. Тя знаеше, че „Хюи“ е далеч по-бърз от онзи натъпкан с газове тулум.

— Карай след дирижабъла — каза тя — и се приближи така, че да можем да го нападнем отгоре. Няма да могат да ни видят отдолу и няма да стрелят. И по-бързичко. Искам да тресна тоя дирижабъл право върху града.

Пропагандното значение от унищожаването на такъв огромен и видим символ на властта върху столицата на Япония щеше да бъде огромно.

Пилотът увеличи скоростта и стремително се понесе през осветеното от неоновите светлини небе към целта, която в никой случай нямаше да пропуснат.

— Фицдуейн-сан — каза Паяка, — радарът потвърди визуалното наблюдение, че дирижабълът е преследван от хеликоптер — кратка пауза. — Преди пет дни ЯВС докладваха, че са им откраднати два хеликоптера. Съжаляваме, но имаме всички основания да подозираме, че това е терористична акция.

— Прието — каза Фицдуейн разсеяно. Мозъкът му усилено работеше.

Гласът на Паяка бе настоятелен.

— Сигурно ще ви нападнат, Фицдуейн-сан — каза той, — но искам пак да ви напомня правилата на играта. Не бива да пострада нито един цивилен. Както и да ви провокират, не бива да отвръщате на стрелбата над Токио. Бягайте и маневрирайте, но не стреляйте.