Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Може би използваха един и същ водоизточник? Дали имаше подземен канал помежду им или може би само решетка? Дали щеше да има сензори във вода със златни рибки и костенурки, които шляпаха около перуниките? Едва ли.

— Басейнът — каза тя и насочи бинокъла си към черната повърхност на водата. — Хюго, погледни в басейна.

Фицдуейн се бе съсредоточил върху Фумио Намака и приближаващата фигура на Кацуда, но при вика на Чифуне бързо погледна в черната вода. Имаше нещо твърде странно в нея.

Докато наблюдаваше басейна, от него започнаха да излизат мехурчета, като че ли щеше да заври. Сякаш в него имаше маса гърчещи се змии.

Внезапно той разбра какво точно ставаше в момента. Имаше лошото усещане, че това беше само началото.

— Заредете оръжията си — каза той — и чакайте да ви дам знак.

Това беше пиеса, която трябваше да бъде изиграна докрай. Чифуне взе отново 300-милиметровия си Уинчестър Магнум.

Фицдуейн наблюдаваше Намака и Кацуда и беседката с нейния широк сламен покрив. Кацуда, който знаеше за дирижабъла и очакваше подкрепата на Шванберг, смяташе за по-добре да не влиза вътре. Неговите телохранители не трябваше да го забележат.

Всичко щеше да стане само след секунди.

— Фицдуейн-сан — чу се гласът на Паяка в слушалките. — Случи се нещо, което не очаквахме в центъра на Токио. Получих доклад, че два „Хюи“-хеликоптера без светлини се приближават. Те се движат точно във вашата посока. Очаквано време на пристигане — 2 минути, може и по-скоро.

Прелитането на цивилен хеликоптер над централната част на Токио, особено в Акасака, където не само Ходама имаше луксозна резиденция, а и императорът на Япония, беше забранено. Очевидно пристигащите не бяха от тези, които спазват правилата.

Добре планираната операция сякаш се превръщаше в бъркотия, дори в нещо по-лошо. Невидимият дирижабъл внезапно се превърна в твърде голяма мишена.

Токио, Япония, 12 юли

Фумио Намака гледаше как гайджинът се приближава към него.

В блясъка на насочените прожектори и поради разстоянието той изглеждаше някак си по-малък и по-крехък оттогава, когато го бяха срещнали в Намака Тауър, но несъмнено това бе просто оптическа измама. Ирландецът бе облечен в тъмен костюм, а тъмните цветове обикновено правеха човек да изглежда по-дребен. А може би бе съвсем естествено човек да си въобразява, че омразният му враг е много по-едър, отколкото е в действителност.

Стоманеносивите коси и чертите не можеха да бъдат сбъркани. Поглеждайки към Фицдуейн, Фумио почти съжали за неизбежното пристигане на хеликоптерите на Яибо. Стигаше му само да знае, че този човек ще умре. Изпълнението на екзекуцията щеше да го доведе почти до екстаз.

— Намака-сан — каза гайджинът и се спря на десетина метра от него, — много се радвам да ви видя. Отдавна чакам това удоволствие.

Фумио се стресна. Гласът бе различен и този гайджин говореше на японски! Не знаеше какво точно, но тук нещо определено не се връзваше.

Той се огледа наоколо с несигурен поглед. От басейна и от онези места в градината, които допреди малко изглеждаха пусти и празни, сега бяха започнали да излизат тежковъоръжени маскирани фигури във водолазни костюми и качулки на главите, които като същества от адски кошмар бързо и организирано изпълниха пространството около него. Само за броени секунди той бе обкръжен, ръцете и краката му — вързани, а тялото му — приковано към една от гредите на лятната вила. На китките си усети студения допир на метал и разбра, че са му сложили белезници.

Някъде отдалеч до Фумио долетя познатото чип-чип-чип на хеликоптерни витла. Още не бе късно. Все още имаше малко време.

Гайджинът пристъпи напред, доближи лицето си съвсем близо до лицето на Фумио и пред безпомощно шарещия му поглед вдигна ръка и само с едно движение обели собствената си кожа от черепа надолу.

Фумио отвори уста потресен, гледайки как от главата на човека пред него хвърчат мокри парченца плът, кожа и косми. И тогава, вперил ужасен поглед в подаващото се отдолу лице, всичко му стана ясно. Вътрешностите му сякаш се преобърнаха и миризмата на собствения му страх изпълни ноздрите му.

— Кацуда — прошепна той.

Кошмарната глава кимна. От нея още висяха парцали изкуствена плът, което правеше лицето му да изглежда като на прокажен. Но, изглежда, и истинската плът също се белеше. Мъжът направо гниеше пред очите му.

— Твоят екзекутор — каза Кацуда.

Фумио долови миризмата на течността още преди да я излеят върху него и веднага му стана ясно как ще умре.