Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Шумът от хеликоптерите вече заглушаваше всичко друго само след част от секундата тъмните очертания на един от тях изплува над главите им и от него като змии заизхвърчаха черни въжета.

Кацуда се отдръпна назад и един от водолазите му подаде къс цилиндър. Само след секунда от него бликна розова светлина.

Изгарящото сияние описа дъга във въздуха, и започна да се накланя към крещящия и мятащ се Фумио.

За известно време погледът на Фицдуейн бе препречен от някаква тъмна маса, която се спусна в градината, и после той отново можа да види Фумио Намака и Кацуда. Но бе пропуснал няколко ценни секунди и вече не бе сигурен какво точно става. Бе видял надигналите се отвсякъде черни фигури да сграбчват Фумио, но след това бе изпуснал нишката на последователността.

Когато Фумио и Кацуда отново се появиха пред погледа му, той видя яркото розово сияние в ръцете на Кацуда и веднага след това Фумио избухна в пламъци. Тялото му, лятната вила и земята около него, изглежда, бяха напоени с високооктанов бензин или някаква друга леснозапалима течност, защото огнената експлозия бе неимоверно силна. В небето се издигна ослепителнобял огнен стълб и само след секунда сламеният покрив вече пламтеше като огромен факел.

— Ал, заеми се веднага с Кацуда — каза Фицдуейн натъртено. — Чифуне, обърни внимание на водолазите. Стреляйте по ваше усмотрение.

Кацуда разпери ръце встрани и стиснал юмруци, вдигна глава към небето да ознаменува триумфа си и изрева като звяр. Сега той бе куромаку .

Лонсдейл обра луфта на спусъка на дългия „Барет“. Кацуда — вече изпълваше цялото зрително поле на оптическия мерник.

— Банзай! Банзай! Банзай! — ревеше Кацуда, без да обръща внимание на избухналата престрелка между неговите водолази и терористите на Фумио, които бяха пристигнали твърде късно, за да спасят господаря си.

Лонсдейл леко натисна спусъка. Петдесеткалибровият куршум, конструиран през Първата световна война, за да унищожава танкове, удари Кацуда в горната част на торса и избухна, разхвърляйки кървавите късове от сърцето, гръдния кош, дробовете, гръбначния му стълб и останалите части от тялото в пламъците, където тялото на Намака вече цвъртеше и се топеше в адската горещина.

Двамата врагове изгоряха заедно.

Първият „Хюи“ се бе приземил на най-голямото свободно място, което бе успял да открие — в градината отпред, между кладенеца и пламтящата къща.

Диаметърът на витлата му бе почти петнайсет метра, затова вторият хеликоптер не направи опит да кацне, а остана да виси на около шест метра от земята.

По хвърлените от него въжета се спуснаха четири фигури, а другите терористи останаха горе, стреляйки по избраните от тях цели.

Чифуне стреляше на бързи и кратки интервали. За три секунди бе успяла да свали трима водолази, но оцелелите потърсиха прикритие и в утихналия за миг огън тя трескаво затърси нови мишени за стрелба.

Един от водолазите се скри зад високия човешки ръст каменен стълб за фенери, издялан от вулканична скала, но изстрелите от тристакалибровия магнум без усилие преодоляха камъка и поразиха човека, свил се от другата му страна.

Втори водолаз успя да стигне до басейна и вече бе на петнайсет сантиметра дълбочина, когато изстрелът го настигна и пръсна мозъка му.

Според Чифуне ефективността на въздушното нападение бе рязко снижена поради решението да се ограничават в употребата на огневата си мощ, но правилата на лова бяха ясно определени. Намираха се над гъсто населен град. Автоматичната стрелба, независимо от това дали е от картечница или гранатомет, бе забранена. Паяка бе категоричен по този въпрос. Цяло чудо бе, че не забраниха използването и на „Барета“. Петдесеткалибровият куршум пробиваше тухла, камък й стоманена броня и освен това известно бе, че може спокойно да премине през шест дървени къщи. Някой заблуден куршум би могъл да хвърли във въздуха цял суши бар и да придаде съвсем ново значение на израза „безобидна престрелка“.

Фицдуейн прецени ситуацията долу. Скоро трябваше да предаде нещата в ръцете на Паяка и хората му. Целите, за които можеше да се използва дирижабълът, бяха ограничени. Той бе чудесен пункт за наблюдение и им бе осигурил елемента изненада, което бе от решаващо значение, но сега всеки момент някой можеше да погледне нагоре. Това не би имало никакво значение, преди хеликоптерите да пристигнат на местопроизшествието, но сега вече положението бе станало нездравословно.