Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Кацуда се взря изненадано в Шванберг. Явно този неприятен човек бе нещо много повече, отколкото предполагаха. Това наистина бе умна идея. Дори вдъхновена. Тогава му просветна откъде може да е дошла тя.

— А гайджин Фицдуейн? Къде ще бъде той, докато аз ликвидирам Фумио Намака?

— О, ще бъде на дирижабъла — отговори Шванберг. — Както ви обясних, той ще ни е нужен за примамка. Но когато с Фумио бъде свършено, Фицдуейн-сан ще катастрофира. Честно казано, ще бъде истинско удоволствие.

— Значи няма да има свидетели? — попита Кацуда.

Шванберг от самото начало имаше намерение да заснеме в близък кадър на видео убийството на Фумио от Кацуда. С колкото повече конци разполагаше, за да контролира своя нов куромаку , толкова по-добре.

— Никакви свидетели — отвърна гостът.

Кацуда се усмихна на себе си в тъмнината. Не беше трудно да се прочете истината между неискрените думи на Шванберг. Той вече замисляше подходящи действия. Може би беше дошло време за нещастен случай с отстъпника. Например да катастрофира или пък да падне отвисоко. Планът имаше интересни варианти.

— Вашето предложение има големи достойнства, Шванберг-сан — каза той. — А сега нека поговорим за подробностите.

— Подточка „а“, дявол да я вземе — започна Шванберг, като се наведе напред над подробната карта на къщата на Ходама и парченцата от счупените фигурки изхрущяха под краката му.

Кацуда изсъска.

Шванберг, както обикновено, когато бяха включени човешки чувства, не забеляза нищо.

Бърджин направи всичко възможно да пристигне незабелязано в стаята на Фицдуейн във „Феърмонт“. Русата перука и мустаците го правеха с десет години по-млад. Носеше скъп двуреден костюм и обувки марка „Гучи“, но върхът на всичко бе ролексът от злато и платина, инкрустиран с диаманти, и гривната-близнак на другата китка. Комбинацията беше толкова очебийна, че човекът почти не се забелязваше. Маншетите на ризата на Бърджин бяха скроени по-къси, за да подчертаят ефекта.

Фицдуейн измери посетителя с очи.

— Майк — каза сухо той, — наистина дрехите правят човека. Не е възможно да бъдеш разпознат. Изглеждаш така, сякаш управляваш южна банка и переш наркопари на Меделиновия картел. Вероятно си вече женен за трети път и тя е с тридесет години по-млада от теб. Ако не, то поне продуцираш порнографски филми.

Бърджин разпери ръце с престорена скромност и китките му проблеснаха на светлината. Фицдуейн му наля питие и двамата мъже седнаха в креслата от двете страни на ниската масичка. Щорите бяха пуснати и в стаята нямаше никаква електроника.

— Готово ли е всичко, Хюго? — попита Бърджин.

— Може да се каже — каза Фицдуейн. — Ловът ще се проведе в замисленото време и в пълен състав, както е планирано. Сега просто трябва да доизкусурим подробностите. Не искам ЦРУ да се разсърдят. Килмара и аз работим с вас твърде често, за да си любезничим.

Бърджин свали русата си перука и се почеса по главата.

— Гадни работи — каза той.

— Въшките много ги обичат — вметна услужливо Фицдуейн.

— Което отново ме кара да се сетя за Шванберг — каза Бърджин, отпи малко вино и погледна Фицдуейн право в очите. — От известно време дообмисляме този случай. По груба преценка изглежда, че той и приятелчетата му са задигнали, по един или друг начин, почти сто и двадесет милиона долара.

— И кой казва, че САЩ не могат да се наложат на японския пазар? — попита Фицдуейн. — А сега смятате да го арестувате и дадете под съд?

Бърджин изглеждаше засегнат.

— Наистина, Хюго — каза той, — не може да говориш сериозно.

Фицдуейн се усмихна мрачно.

— Шванберг накара да убият Адачи — рече той. — Това не е нещо, което съм склонен да простя или забравя. Но въпросът е как ще се извърши. Той е твой агент.

— Директорът смята, че би било по-подходящо въпросът да бъде уреден вътрешно — каза Бърджин. — Попадане под кръстосан огън, смърт по време на изпълнение на служебните задължения, нещо от този род. Така че бих искал да се кача при вас и да се погрижа лично. Виждаш ли, много обичам балоните.

Фицдуейн погледна замислено приятеля си:

— Знаеш ли, Майк, никога не съм те смятал за професионалист с крайни предразсъдъци.

— Това беше общата идея, Хюго — каза Бърджин и се усмихна със съжаление. — И като цяло не съм. Но от време на време има изисквания, пък и наистина Шванберг се задържа дълго при нас.

— Твърде дълго — рече тихо Фицдуейн. — Не го приемай като критика, отправена лично към теб, Майк. Просто като споделена истина. Не е ли така?