Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Това беше възмутително. Какво ли искаше този убиец? И все пак, като си помислеше човек, не можеше ли от това да бъде извлечена някаква полза? Гайджинът бе доказал, че е трудно да бъде убит, но все пак можеше да бъде примамен в ситуация, където да го пипнат.

От смъртта на Кей за Фумио нямаше нищо по-важно от това да отмъсти за брат си. Нищо.

Фумио отново се овладя.

— Свържи ме с гайджина — каза рязко той.

Разговорът продължи по-малко от три минути. Когато остави слушалката, Фумио усещаше бясното биене на сърцето си. Представяше си лицето на Фицдуейн, докато го убиват; подушваше страха му, чуваше виковете му. Усещаше вкуса на отмъщението, а гайджинът сам щеше да дойде в ръцете на своите палачи.

Този път нямаше да има грешки. Щеше да използва най-смъртоносните убийци, които бяха под негово подчинение. Това определено бе задача, скроена като по поръчка за Ошима-сан и Яибо. Рейко Ошима явно бе една от най-смъртоносните изпълнителки на такива операции.

Фумио си спомни за работата, която беше извършила върху французина — Кристиан дьо Гевен, и за пръв път от смъртта на Кей насам се усмихна.

В стаята беше почти тъмно.

Шванберг бе свикнал с ексцентричностите на Кацуда, а и в интерес на истината шефът на якудза не представляваше красива гледка, но сега мъжът от ЦРУ се нуждаеше от повече осветление.

Беше донесъл със себе си плана на сградата и още по-важно — на заобикалящата я градина. Искаше да говори за това, но щеше да бъде невъзможно, ако никой не можеше да види проклетото нещо.

Кацуда схвана мисълта му, даде рязко нареждане и на масата се появи насочена светлина. Самият Кацуда, както винаги, остана в тъмнина.

Шванберг познаваше Кацуда от твърде отдавна, за да си губи времето с празни любезности. По негово мнение шефът на якудза, колкото и силен да беше в собствената си среда, отдавна биваше купуван и продаван и можеха да се отнасят с него по съответен начин. Винаги се намираше по някой перко, който бързаше да направи кариера. Ако станеше наложително, Кацуда можеше да бъде заменен.

От своя страна, Кацуда презираше своя покровител заради неговата грубост и липса на обноски. Но го търпеше, защото в миналото връзката им беше взаимноизгодна.

Напоследък обаче започваха да го обземат съмнения. Убийството на Ходама трябваше да предизвика доминов ефект, който да помете хората на Намака и да установи Кацуда като новия куромаку . Но това не беше станало и макар и изгубила своя председател — Кей Намака, империята Намака, ако и малко окървавена, изглеждаше готова да го понесе. Което беше дълбоко объркващо и не се отразяваше добре на решенията и влиянието на Шванберг. Той бе започнал работата с Ходама с обещанието, че притежава достатъчно политическа сила, за да я доведе докрай, но явно не бе успял.

Кацуда се запита дали причината бе в този неприятен човек, или пък говореше за спада на американското влияние в тихоокеанските страни. Като се вземеше предвид всичко, по-скоро бе първото. Кацуда имаше значителни инвестиции в Съединените щати и през последните няколко тримесечия те показваха силни признаци на живот. Но една съживяваща се американска икономика не решаваше проблема с Шванберг.

Шванберг разгърна картата върху масата и я затисна с няколко нефритови орнамента и малък бронзов Буда. Кацуда потрепери. Цената на фигурките неколкократно надвишаваше годишната заплата на Шванберг. Този мъж беше един недодялан варварин.

Шванберг потупа картата.

— Както си мислех — каза той, — скапаният ирландец сам ще ни се навре в ръцете.

Картата изглеждаше смущаващо позната на Кацуда. Съвсем типично, като се имаше предвид вечната неучтивост на Шванберг, тя беше обърната обратно, гледана от мястото на якудза, но все пак изглеждаше съвсем като плана на къщата на Ходама, който бяха ползвали, за да обмислят удара.

Кацуда беше учтив по природа, но годините работа с Шванберг го бяха научили, че за някои хора вежливостта си беше чисто губене на време. У този човек имаше чувствителност колкото в кофа с тор.

— Шванберг-сан — каза малко рязко Кацуда, — нямам и най-малка идея за какво говорите.

Мъжът от ЦРУ направо се изкикоти:

— Фицдуейн, този наивен тъпоглавец, ни откри пътя към Фумио Намака, без дори да си мръднем пръста. И като го няма онова куцо копеле да ни се пречка, работата ни е в кърпа вързана.

— Малко подробности няма да са излишни, Шванберг-сан — каза сухо Кацуда.

— Фицдуейн дойде да се срещне с мен — рече Шванберг. — Той не ме харесва, но смята, че в това отношение сме съюзници. Ирка Фумио да бъде очистен и знае, че ние желаем същото, затова е решил, че ние — или по-точно ти — можем да свършим работата. И връхната точка на всичко — ирландецът мисли, че Фумио е отговорен за смъртта на Адачи. Поставянето на трупа в аквариума беше чиста работа. Бе достатъчно близо до кулата Намака, за да изглежда като съвпадение, по мнението на Фицдуейн. Прекрасно.