Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Кацуда се чувстваше дълбоко раздразнен от този недодялан идиот. Започваше да му просветва по малко, но наистина не виждаше къде беше мястото на къщата на Ходама в цялата работа.

— Шванберг-сан — каза той. — Откакто се насочихме към Ходама-сан, имам екип от хора, които се опитват да се доберат до братята Намака, но до този момент не са постигнали никакъв успех. За щастие сега Кей Намака е мъртъв, но откакто се случи това, охраната около Фумио е утроена. До него не може да се стигне и аз все още не разбирам с какво включването на Фицдуейн-сан променя положението.

Шванберг се наведе над масата към шефа на якудза, за да подчертае думите си. Кацуда седеше в сянката на около може би четири фута разстояние, но все пак му се струваше, че усеща дъха на госта си, а и със сигурност пръските слюнка от развълнувания говор на мъжа не бяха илюзия. Кацуда се отдръпна отвратено назад.

— Нека го кажа по-просто, Кацуда — каза гостът. — Какво мислиш, че Фумио иска най-много на света в момента? Какво сънува всяка нощ?

Кацуда помисли за момент. Не беше трудно да се отговори на този въпрос. Той бе изучил Ходама и братята Намака до най-малката подробност, преди да ги нападне.

— Ирландецът е убил брат му — каза той. — Вероятно иска главата на Фицдуейн-сан, поднесена на тепсия. — Кацуда се усмихна леко. — Но като си помисля, сигурно иска и моята.

Шванберг засия:

— При теб е свързано с бизнеса, Кацуда. Фицдуейн е нещо лично. Ти дори не си му близък.

— Значи Фицдуейн е примамката — рече бавно Кацуда. — Той е една от причините, заради които Фумио би се показал.

Шванберг кимна.

— Много интелигентно — каза той. — Това, което всъщност се е случило, е, че Фицдуейн се е обадил направо на Фумио и му е предложил среща. Сладкодумната му приказка била, че трябвало да се сложи край на враждата между тях; сега, когато Фицдуейн едва не беше убит и загуби най-добрия си приятел, а Фумио — брат си. И Фумио се е съгласил да се срещнат; не с някакви мирни намерения, а защото толкова силно желае да види Фицдуейн нарязан на парчета, че направо го сънува.

— И къде ще бъде тази среща? — попита Кацуда.

— Това е най-елегантната част — отвърна Шванберг. — Фицдуейн е излязъл с умната идея да се използва къщата на Ходама. Искал някое място, което да е дискретно, удобно и сигурно и затова е предложил градината на Ходама с високите стени около нея. Сградата е запечатана още, но Фицдуейн се има с полицията и може да осигури достъп. Тези дни ще бъде само заключена. Никой няма да я пази.

Кацуда помисли върху това още няколко секунди. Идеята да се използва къщата на Ходама беше много умна. Сградата отговаряше на всички критерии за една среща, а и именно оттам бе започнала цялата работа. Редно беше и да завърши там.

— Бих допуснал, че и Фумио ще вземе предохранителни мерки — каза Кацуда. — Така че как предлагате да сторим това, Шванберг-сан? Той сигурно ще включи и Яибо, а те не са малка заплаха.

Шванберг стовари шумно длан върху масата и две нефритови фигурки от шести век паднаха на земята и се пръснаха на парчета.

На Кацуда му прилоша. Той ценеше своите нефритови фигурки, кажи-речи, повече, отколкото много хора. Запита се дали Шванберг осъзнава колко близо се намира до смъртта. Ако не зависеше толкова много от покровителството на този човек, Кацуда сигурно щеше да го убие болезнено веднага. Е, дори и да не можеше да приложи мисълта си засега, това все пак бе една много утешителна перспектива.

Шванберг бе толкова възхитен от ума си, че не забеляза, дето не бе придружил победоносното си удряне върху масата с думи. Той просто гледаше в лицето на Кацуда със самодоволна усмивка.

— Е, Шванберг-сан? — подсети го Кацуда.

— Ще имате подкрепа, Кацуда-сан — отвърна Шванберг. — Ще бъде уредено вие и вашите хора да бъдете на срещата вместо Фицдуейн, а ние ще се намесим в цялата операция отгоре. За всичко сме помислили; уреди за нощно виждане, снайпери, тежка огнева сила. Оня скапаняк Фумио няма шанс.

Кацуда се опита да си представи как се среща дискретно с Намака, докато ято хеликоптери реват отгоре, и стигна до заключението, че Шванберг е прекарал твърде много време на слънце във Виетнам.

— Хеликоптерите не са напълно дискретни — каза учтиво той.

Този път Шванберг направо подскочи развълнувано.

— Не хеликоптери, Кацуда-сан; ще използваме дирижабъла. Този гигантски скапан надут презерватив е част от пейзажа на града. Той си лети напред-назад и никой не му обръща и капка внимание. Ще прецакаме Фумио от височина. Блестящо!