Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Силуетът се хлъзна обратно във водата.

— Мама ми заръчваше да се пазя и от японки — изръмжа Фицдуейн. Последва дълга пауза. — Особено от такива, към които съм се привързал.

— Колко бързо забравят мъжете — тихо промълви Чифуне.

— Просто правим избор — отвърна Фицдуейн — и добър или лош, живеем с него, но не забравяме. Бяхме близки с теб и винаги ще бъдем близки. Това не може да се пресече като с нож само защото… — последните думи останаха неизречени.

Той се пресегна напред, целуна я по челото, ръцете й обвиха врата му и известно време двамата останаха прегърнати, без да помръднат. След това се раздалечиха.

Чифуне сведе глава в тъмното и се разплака. Фицдуейн я прегърна. След малко сълзите й спряха.

— Трябва да си тръгвам, Хюго — каза тя. — В противен случай Ога ще ме търси.

Засмя се. Чувстваше неимоверно облекчение. Тя се притисна до него и го целуна по устните. Съдбите ни се преплитат, помисли си тя. Ще бъда твоя сянка.

— Радвам се, че си тук, Чифуне — промълви Фицдуейн. За мен това означава повече, отколкото мога да изразя с думи. Когато ме изпълват съмнения, поглеждам към теб и си казвам: „Да, ще успеем.“

— Катлийн пак ще бъде сред нас — промълви тя простичко.

На сутринта Ога очакваше Чифуне да има уморен вид, да се храни малко и разсеяно, какъвто навик имаше напоследък. Вместо това от нея бликаше свежест и ядеше ненаситно. Той изпита огромно облекчение.

Ошима, каза си Ога, ще си имаш големи проблеми! Каквото и да е станало тази нощ, Танабу-сан отново е във форма.

Това беше четвъртото посещение на Реймън. Изглежда, нямаше нищо против тя да не му отговаря. Той се наприказваше на воля, тя мълчеше и това се възприемаше съвсем в реда на нещата. И все пак, въпреки убеждението си за мълчалива съпротива, Катлийн с нетърпение очакваше появата му. Каквото и да бе направил, в каквото и да се бе превърнал, Реймън бе добър. Идваше при нея като нормално и добронамерено човешко същество.

Може би беше някой от онези неприятни и внезапни обрати в психологическата война на Рейко Ошима, предназначени да я пречупят? Не й се вярваше…

Доплакваше й се, когато Реймън идваше, но по нищо не й личеше. Отново и отново повтаряше заклинанието си: Аз съм силна. Това бе истина. А имаше и ново заклинание: Аз знам.

Макар да бе с вързани очи, окована и безпомощна, чувстваше как в нея се надига неподозирана сила и разбиране, каквото по-рано й убягваше. Необяснимите мотиви и поведения сега вече имаха смисъл. Като че ли преди съзнанието й беше разфокусирано, но сега образите идваха ясни и точни.

Катлийн чу благословените цивилни стъпки отвън, след което последва кратка размяна на реплики с часовите. Войниците си правеха майтап зад гърба му, но изправили се очи в очи с него, се отнасяха с уважение. Той няма пряка власт над тях, казваше си тя, но все пак нещо ги кара да се съобразяват. Старшинството му в общата схема на нещата беше безспорно.

Но каква му е работата и защо е тук, засега Катлийн нямаше никаква представа. Много бе говорил пред нея, но само за общи неща. Приличаше й на разузнаване. Както сам Реймън казваше, хората обичат известно време да подъвчат някоя нова идея, преди да я погълнат. А идеята Реймън да й бъде приятел — защото той явно го искаше — бе наистина новост. Тъй като освен това беше и враг.

Не би се поддала, не би се пречупила пред никакви добри думи и ласкателства, както не би го сторила и при никакво физическо насилие. Щеше да се държи здраво и да победи. Само че понякога го откриваш твърде късно.

Вратата на килията прихлопна, после стъпките се приближиха към нея. След това тя чу нов шум. Трескаво разрови паметта си. Ставаше все по-добра в разпознаването на различните звуци. Усмихна се. Пипнах те! Това бе сгъваем стол.

Малките победи, обичаше да казва Фицдуейн, когато нещо не му се удаваше отведнъж, са онова, което те кара да вървиш напред.

Реймън се прокашля. Изглежда, изпитваше нужда да се представи, преди да начене разговор. Започнеше ли обаче, в гласа му се долавяше някаква нотка на колебание, първоначално винаги се издаваше, че не е много сигурен в себе си. Това бе против теорията, че е включен в план на Ошима. Повече й приличаше, че той се придържа към някакъв свой план, но не е сигурен как да го прави.

Слабост, която може да бъде използвана?

— Донесох стол, Катлийн — каза Реймън извинително. — Опасявам се обаче, че не е за теб. Държат да останеш прикована към стената. Такива са. Но какво ти обяснявам, ти си го знаеш.