Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

То се тръшнало на земята и повече не помръднало. Всички ахнали в един глас и след това се възцарила мъртва тишина. Собственикът изпаднал в ужас. Бил страшно изненадан и отначало не знаел какво да каже, но когато се окопитил, се развикал: „Защо, бе? Аз ти платих да го укротиш.“ Мулетарят погледнал богаташа и отвърнал: „Да, но първо трябваше да му привлека вниманието.“

Катлийн се усмихна на спомена. Това бе любимата приказка на Фицдуейн. Въпреки веригите и жаждата, тя заспа доволна.

Реймън бе дълбоко развълнуван. Но сега тя бе абсолютно сигурна, че е привлякла вниманието му.

В разглобяемата къща за тренировки имаше шест стаи, разделени от централен коридор.

Целта на занятието бе да се елиминират четиринадесетте терористи в къщата, като в същото време двамата заложници останат незасегнати. Местоположението на заложниците не бе известно.

Тренировките се провеждаха с 9-милиметров автомат „Калико“ със заглушител, стрелящ с истински куршуми по електронни мишени, като членовете на групата се редуваха да минават един по един. При попадение оформената като човешки силует мишена регистрираше точността на огъня и изпращаше данните в компютър, който ги разпределяше поименно. Освен това нападението се заснимаше от няколко видеокамери, разположени на различни места, и се засичаше време. Всичко това отиваше при арбитър за оценка. Резултатът зависеше от времето и точността. Всички се побираха в рамките на две минути и половина.

След пет курса през къщата бяха излъчени най-точните трима — Чифуне Танабу, Ал Лонсдейл и Питър Харти от ирландските рейнджъри.

Фицдуейн зае политически приемливото пето място. По негово мнение това бе почетен резултат, като се вземе предвид липсата на редовна стрелкова тренировка напоследък, но състезателната му природа го караше непрекъснато да се опитва да подобри резултата. Това обаче не бе никак лесно, стандартите бяха много високи.

Презареждането и прочистването на дадени места ставаше толкова бързо, че можеше да се види само на забавен каданс. Нито една от акциите не трябваше да се опира на факта, че един „Калико“ побира и изстрелва сто патрона. Фицдуейн искаше повишаване на точността и затова всеки член на групата тръгваше в акция с тридесет патрона в пълнителя, като във всеки пълнител имаше по два патрона без заряд, пъхнати вътре на произволно избрани места.

Резултатът от дългогодишното интензивно инвестиране в обучение и висококачествено оборудване на отряди за борба с тероризма в западните страни ставаше все по-видим. Това бяха хора, които изстрелваха повече патрони за седмица, отколкото всеки редовен войник от армията за година — и си личеше. Заели се с неприятната работа да убиват, всички крачеха напред с такава сигурност и грация, че на човек можеше да му спре дъхът от възхищение, като ги гледа.

После Фицдуейн промени сценария. Мишените започнаха да отвръщат на огъня, използвайки симулантни боеприпаси. Бяха достатъчно мощни, за да задействат механизмите на автоматите за автоматична стрелба, но бяха направени от специален материал, който леко боцваше засегнатия, оставяйки ясно видим червен белег. Иначе бяха напълно безвредни. Перспективата да бъдеш ударен — и оценен съответно — предизвика промяна в поведението.

Появиха се истинските бойци. Класацията леко се промени. Фицдуейн се изкачи на второ място, но не можа да измести Чифуне от върха.

Последната серия тренировки задължаваха всеки член на групата да елиминира четиринадесетте въоръжени терористи не с шумно нахлуване, а в абсолютна тишина и тъмнина. Къщата се затъмняваше и на атакуващия се даваше предимството на изненадата, очила за нощно виждане и „Калико“ със заглушител, този път снабден със сто патрона и лазерен мерник.

Фицдуейн бе обнадежден, когато разбра, че единадесет души от малкия му отряд, вече изцяло влезли в ритъм, можеха да нахлуят безшумно и да избият всички терористи за по-малко от деветдесет секунди.

Такава хирургическа точност би могла да вдъхне страх у непосветения, но увереността на Фицдуейн в крайния успех се повишаваше с едно-две деления.

Хюго гледаше замислен екрана на преносимия си компютър.

Кого да избере? От общо деветнадесет души трябваше да попълни четиринадесет места, освен своето. От съображения за сигурност и ограничен човешки потенциал той не искаше хората да тренират, ако няма да вземат участие в акцията, но инцидентите при тренировки бяха неизменен фактор, с който човек трябваше да се съобразява.