Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Той млъкна, за да пийне глътка вода.

Фицдуейн трескаво премисляше.

— Какво би могъл да кажеш за всичко това, Джон? — попита той.

— Е, не мога да кажа нищо, що се отнася до финансовата страна на въпроса — отвърна невъзмутимо д-р Джагър. — Знаете ни какви сме учените. Но теоретично можеш да направиш всичко, което се прави и от обикновен бетон, но без арматурно желязо и с неизмеримо по-малка маса. А полученият продукт ще има същите показатели като стоманата, ако не и по-добри — зависи за каква марка стомана става въпрос. Е, наистина само практиката би доказала изпълнимостта на всичко това, но според образеца, с който разполагаме, изглежда адски добре.

— Значи от това нещо сигурно може да се измайстори и кола, а? — попита Кокрейн.

— Разбира се — отвърна Джагър. — Най-големи трудности ще срещнеш при направата на кофража и тежестта ще бъде доста над допустимата. Искам да подчертая, че материалите са по-податливи, отколкото предполагате.

Фицдуейн погледна снимката, после премести поглед към Джагър.

— Джон, струва ми се, че няма да ни караш да гадаем къде искаш да ни отведеш?

Ученият го погледна смаяно.

— Боже господи, не, разбира се! Така ще се лиша от удоволствието да ви го поднеса на тепсия. Спокойно, сега ще стигнем и дотам.

— Дай малко газ, Джон — подкани го строго Кокрейн.

— Е, добре, поговорихме си за стоманата и супербетона — продължи Джагър. — Планът на Дали е на екрана. И ето че стигнахме до безполезната дискета. Мори най-напред я дал на своите компютърджии, но истинската работа започна, когато дискетата пристигна в Ливърмор. Никога не сте виждали толкова техника, хвърлена само заради една дискета.

— И какво стана? — нетърпеливо попита Фицдуейн.

— Знаете ги какви са компютърните спецове — продължи Джагър. — Мислят и говорят само с компютърни алгоритми. Започнаха работа, вземайки за отправна точка схващането, че на дискетата е било записано нещо, после е било изтрито, но може да се възстанови. Затова подхванаха адски пипкавия процес да целунат, както принцът Спящата красавица, всяка отделна магнитна частица и да я върнат към живота. Болезнено бавно, уверявам ви.

— И какво? — подкани го Фицдуейн.

— Понякога там в Ливърмор доста се бавим — въздъхна леко театрално Джагър. — Лично аз мисля, че това се дължи на многото титли след имената ни. Но понякога започваме да се водим повече от божието провидение, отколкото от компютърните технологии. В 3,28 сутринта едно от момчетата малко превъртяло и опитало да отвори дискетата с ножа за пица. Оказало се много трудна работа и накрая с пяна на устата той я счупил.

Дори Грант Леймър демонстрира съпричастност.

— И какво видял? — отрони неволно той.

— Локви кръв! — изтърси Джагър, но веднага след това вдигна длани извинително. — Не, майтап бе, момчета! Вътре открил доста голямо количество кетчуп, вкаран от ножа, снимка за паспорт, букви и цифри, неозначаващи нищо, и няколко имена, отделени едно от друго с тирета, като зад всяко имало въпросителен знак. Снимката и писанията били залепени от вътрешната страна на дискетата така, че тя пак можела да се върти. Било направено много прецизно, единственото, което можело да издаде нещо, било, че пластмасовата обшивка на дискетите от тази марка се заварява само на няколко места. Но след като била залепена отвсякъде, изглеждало, че шевът е цял. Вашият Патрисио Никанор е бил умен човек и си е падал малко нещо майстор.

— А имената чии са били? — попита Фицдуейн.

— Едгар Реймън… Едуард Ман… Джордж Бул — отвърна Джагър. — Първите две имена може би не означават нищо за вас.

Фицдуейн кимна.

— Наистина не означават.

— А третото? — попита Джагър.

Фицдуейн отново насочи поглед към увеличеното компютърно изображение и се облегна назад.

— Мислех си, че това е технология, която не води доникъде — промърмори той. — Идеята е добра, но по далекобойност отстъпва на ракетите.

— Повечето мислят точно така — каза Джагър. — Супероръдието е идея, родена от болен мозък. Е, нека ти кажа тогава, че повечето хора изцяло грешат.

— Откъде знаеш? — запита Фицдуейн.

— Ами, направихме си едно в Ливърмор — отвърна Джагър, загледан във Фицдуейн над очилата си — и макар че доста се майтапим с него… — той направи драматична пауза — работи без грешка.

Наведе се напред да подчертае важността на думите си и лицето му се оказа само на сантиметри от Фицдуейн.

— Работи без грешка! И е адски красиво. Освен това горивото му е под път и над път.