Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Фицдуейн поклати глава в недоумение.

— Значи разполагаме с нещо, което, изглежда, е някакъв вид петролна инсталация — има много тръби. И складове от армиран бетон, както и бункер. Откровено казано, всичко това отлично се връзва с процеса на извличане на петрол под налягане. Става въпрос за огромни цифри. Налягането на онова, което те вкарват под земята, сигурно е страхотно. Така че, ако нещо избухне, защитата е от огромно значение. И при тези обстоятелства присъствието на бункера е напълно обяснимо.

Мори кимна.

— Точно така, ако обаче изключиш полицейския нюх. Но в този случай и той не ти е необходим, защото всички познаваме губернатор Куинтана, Рейко Ошима и техните последователи. Това не са хора, които биха осигурили такава охрана на промишлено съоръжение, от което не може да се извлече никаква разрушителна „полза“. Това са наистина зли хора.

— Е, и? — почуди се Фицдуейн.

— Щатите имат интерес в петрола, който, меко казано, е повърхностен — обясни Мори. — Използваме го много, бихме искали да знаем къде има повече, какво правят хората с него и как да му сложим ръка. С други думи, това означава прекрасно разузнаване. Можем да установим не само къде има най-голяма вероятност да го намерим, но и с редица прибори и устройства да разберем точно къде е. Например с помощта на мощни сензори, монтирани на сателит, проследяваме дебита на петрола в който и да е тръбопровод на земята. И, честно казано, още много неща умеем… Та ето, голяма част от тази технология бе съсредоточена върху Текуно. Не научихме кой знае какво — че Текуно е богат на петрол, не е тайна за никого… Но с интерес разбрахме, че в Дяволската стъпка няма никакъв петрол, с изключение на ГСМ, необходим за камионите и техниката. Всичко прилича на петролна инсталация, но петрол няма… Нито капка.

В стаята се възцари тишина. Известно време никой не помръдна. След това последва колективен израз на изненада. Фицдуейн стрелна поглед към Леймър — така, от чисто любопитство. Дори и в неговите очи проблясваше някакво подобно чувство.

— Никакъв петрол ли? — повтори Фицдуейн с недоумение.

— Никакъв! — потвърди Мори. — А и в повечето тръби не бе засечена дейност. Това се прави с инфрачервени лъчи и други подобни неща. Пускаш през някоя тръба да тече петрол или вода и тръбата се загрява или охлажда спрямо околната температура. Има и още начини, но не ги разбирам. Принципите обаче са такива.

— Тогава следващата ви стъпка е била — каза Фицдуейн — да вземете една увеличена от компютър снимка на Дали и да махнете тръбите, в които не тече нищо, нали?

— Мамка му, Хюго, как разбра? — удиви се не на шега Мори.

Фицдуейн се усмихна загадъчно. На неговия остров с Хенсен непрекъснато си играеха на тези игрички по време на анализ и Фицдуейн наблюдаваше, макар да не разбираше почти нищо.

Войната се изместваше все повече на технологично ниво и нямаше друг избор, освен да върви в крак с изискванията. През по-ранните си години той не бе използвал нищо по-сложно от електронен калкулатор и автоматичен експомер. До преследването на терориста, наречен Палача…

Изображението се промени. Сега картината на долината Дали беше вече доста по-опростена. По-голямата част от стоманените спагети ги нямаше. Виждаше се само една голяма тръба и комплекс спомагателни съоръжения. Голямата тръба, доминираща в цялата снимка, бе положена върху страничния склон на долината. Беше сглобена от свързани с болтове отделни елементи и приличаше на огромно иригационно съоръжение или на голяма градска отходна тръба.

— „Откраднатото писмо“ — чу се тихият глас на Грант Леймър. — Това е един разказ, доколкото си спомням, от Едгар Алън По. Всички търсели това липсващо писмо, а то през цялото време било пред очите им. Опасявам се, че нашият губернатор Куинтана е много умен мъж. Дано не го подценяваме.

— Не съм уверен дали това е идея на Куинтана — възрази Мори. — Тук има още едно име, с което трябва да се съобразим. Но мисля, че сега ще е по-добре да дам думата на доктор Джагър. Той е по-запознат с технологиите и историите, свързани с тях. Моля, Джон!

Мори си седна на мястото, а д-р Джагър се надигна от стола с уверени движения. Приличаше повече на добродушен чичко, отколкото на учен, работещ в един от водещите центрове за оръжие в Съединените щати.

— Интересен проблем имате, момчета — каза той сговорчиво. — Лично аз обичам кръстословиците, но това нещо, дето ни го поднася Мори, е доста по-интересно. И макар да ги обичам, хич не ме бива в кръстословиците, но все пак, струва ми се, бих могъл да помогна с нещо… Когато Патрисио Никанор бе убит, и то пред очите на някои от вас, както разбрах, той носеше със себе си неща, нямащи на пръв поглед нищо общо помежду си. Може би си ги спомняте — парче легирана стомана, малко бетон, един газ-вентил, недовършен план на Дяволската стъпка и дискета три инча и половина… Неща, за които не си струва да умре човек, особено пък след като се видя, че дискетата е празна. На нея няма нищо! Класически пример за това, какво се случва на магнитните носители на информация, когато минат през магнитно поле. А сега вече знаем, че това поле е включено в стандартната процедура на проверка, когато влизаш или излизаш от базата на терористите. Тези хора не си играят. Гледат да не допуснат вътре никакъв вирус или някой да не изнесе навън тайните на занаята им. И проверяват основно. Е, те също могат да сбъркат от невнимание, но мерките са добри и са се оказали напълно достатъчни да попречат на Патрисио Никанор да ни помогне. Така поне си мислехме ние!… Вниманието ни бе привлечено от бетона. Обикновеният бетон е груб и сравнително крехък, защото е пъден с мехурчета въздух. Обаче е евтин и се поддава на оформяне, а якостта му се постига с арматурно желязо и голяма маса. Така, когато взехме тези парчета, ние ги сложихме под електронен микроскоп и ги разгледахме с помощта на апаратурата, оставена на наше разположение в Ливърмор, където разбиването на атома е рутинна работа, а ловът на кварки — всекидневно задължение. И така разбрахме, че този бетон е малко по-особен. Мехурчетата въздух са били „изстискани“ от него и вместо тях са прибавени стоманени и полимерни микрофибри. Резултатът от това е бетон, равняващ се по якост на най-висококачествени стомани. Крехкостта му е сведена до минимална частичка от процента при обикновения бетон и освен това, според симулирания на компютър модел, притежава и якост на опън. Гъвкав е и може да поеме страхотен удар, без да се разруши.