Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Е, щом поставяш въпроса така, бях сигурен — каза примирено Джагър. — Понякога оплескваме ядрени неща в Ливърмор, но опре ли въпросът до водородни супероръдия, там сме спецове.

— Въпреки това ще го застрелям — обади се сънливо Брок, без да отваря очи. — Не каза, че е бил абсолютно сигурен.

— Ами Ошима? — не му обърна внимание Джагър. — Къде е Ошима?

— Добър въпрос — въздъхна Фицдуейн.

— Е, ако е била в командния бункер, мъртва е — продължи Джагър. — А и вие също, ако бяхте взривили оная врата.

Настъпи тишина. На никого не му се искаше да си припомня колко близо е бил до бавна и разяждаща вътрешностите смърт. След като военновъздушната база Мадоа бе превзета, химиците пробиха сонда до командния бункер и установиха, че целият е пълен със смъртоносни количества „Сайклакс Гама 18“ под налягане. Отварянето на онази врата означаваше обгазяване на целия подземен комплекс, а вероятно и на цялата въздушна база.

Взеха решение бункерът да се запечата, докато химиците не намерят безопасен начин да го обеззаразят. Проблемът не бе толкова лесен за разрешаване. Газът бе силно летлив и лесно възпламеним, но ако в бункера имаше и други взривни материали, комбинираната експлозия можеше да се окаже със сила, близка до тази на голяма бомба. Вярно, бункерът бе на осемнадесет метра под земята, но нямаше гаранция, че отнякъде няма да избие.

Джагър бе сигурен, че проблемът е разрешим, но това означаваше, че някой трябва физически да претърси бункера. Докарани бяха специални костюми и оборудване. Мисълта, че някъде из бившия Съветски съюз имаше заровени 41 хиляди тона химическо оръжие, не му даваше покой. Ето този проблем нямаше да бъде разрешен толкова лесно.

— Не сме сигурни дали е мъртва — каза Фицдуейн. — Ако съдим по модела й на поведение, тя сега се е снишила някъде и чака удобен момент.

— Мислиш, че е напуснала командния център и сега се крие в някоя дупка наоколо? — попита Джагър.

Фицдуейн кимна.

— Значи в някой от близките дни — продължи замислено Джагър, — ако теорията ти е вярна, тя ще изскочи и ще се опита да направи нещо. Но кога и къде? И колко време можем да я чакаме. Обичам си страната, но познавам и недостатъците й. Съединените американски щати си падат по спринта, а не по маратона.

Нетърпението на генерал Майк Ганън прогресивно растеше.

82-ра въздушнопреносима бе създадена с цел да нанася светкавични удари, след което веднага да се изтегля. Овладяването на Дяволската стъпка бе постигнато. Да държи две бригади, след като мисията е успешно изпълнена, според него бе недопустимо разхищение на човешки потенциал. Гореше от нетърпение да се върне в Браг.

— Един шибан терорист държи цяла дивизия — изръмжа той. — Това е смешно. Коя е тая Ошима, бе? Претърсихме всяко скапано ъгълче из Стъпката. Или е мъртва, или отдавна е изчезнала.

— Тя е още тук, генерале — отговори Фицдуейн с абсолютна сигурност.

Ганън ядно го изгледа. Полковниците трябваше да се съгласяват с генералите, обаче тоя проклет ирландец си държеше на своето.

— Съгласен съм с него, сър — обади се Дейв Палмър.

Ганън се намръщи. Фицдуейн бе едно, но Палмър бе негов началник-щаб и определено част от системата. От него се очакваше да викне: „Тъй вярно!“, и да плува по течението.

— Полковник Палмър — изрече той студено, натъртвайки на чина. — Смъртта, а след това възкръсването, изглежда, са ви объркали мозъка. В тази дивизия няма демокрация.

— Тъй вярно, сър — отвърна Палмър.

Съчувстваше на командващия генерал. Ганън наистина се притесняваше за хората си и се бореше докрай за благополучието им. Но по този въпрос бе съгласен с Фицдуейн и очите му го показваха.

Поуспокоен, Ганън погледна към Палмър, после премести поглед и към останалите присъстващи. След малко почука по картата.

— И така… Къде е? — пауза. — И защо не сме я намерили? Какво сме пропуснали?

— Ако е вярна на навика си — отговори Фицдуейн, — трябва да е излязла от командния бункер през някой авариен тунел и сега чака в някоя дупка на осемнадесет метра под земята удобния за ход момент. Аварийният тунел сигурно е бил срутен след нея. Единственият начин да я намерим, е, без да искаме, да се спънем във вентилационния й отвор, но пък и той навярно е маскиран до неузнаваемост.

— Тунели! — процеди Ганън с отвращение. — Ама че начин за водене на война. Виетнам бе пълен с тях и никога не успяхме да измъкнем напълно ония малки лайнарчета отвътре. Но кой би могъл да повярва, че са изкопали стотици километри.