Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Пред краката им пробяга скорпион, спря се за миг, като че ли загледан в тях, после се шмугна в една дупка.

— Каза ли ти нещо? — попита Лонсдейл.

— „Следвай ме!“ — отвърна Кокрейн.

Вдясно от тях върху една от щръкналите скали падна гръм. Камъкът се разцепи надве, съпроводено от миризма на озон. Едното огромно парче се заклати и се катурна към щурмовия екип на разузнавачите. Чу се един-единствен вик и след това — тишина. Брок, превит одве, се затича нататък.

Прозвуча поредният тътен и в последвалата пауза Фицдуейн ясно чу някакви гласове. После погледна часовника си — беше 3,23. Нещо се движеше напред и малко вдясно. Намираха се в наблюдателен пост, разположен на лек склон, гледащ към минното поле, и по всичко личеше, че Ошима прави опит за измъкване. За нещастие бе подбрала времето много добре. Въздушните дозори бяха приковани към земята, комуникациите отиваха на кино, а апаратурата за наблюдение и засичане бе ефективно неутрализирана.

Природата без никакво усилие им отнемаше техническото предимство. Цялата земя пред него се бе раздвижила. Вятърът свиреше в ушите му, пясък и пръст го шибаха в лицето, пълнеха устата и очите му.

Чу се рязък и остър звук от насочена експлозия, последвана от цял куп вторични. Грохотът от бурята бе толкова силен, че Фицдуейн отначало не бе сигурен дали не е чул убийствения тътен на мина. Някой бе стъпил не където трябва и експлозията е взривила и гранатите по колана му.

Ошима излизаше, но хората й не виждаха по-добре, отколкото самите те. И все пак терористите имаха известно предимство, защото вятърът духаше откъм тях, сипейки тонове пясък право в очите на наблюдателния пост.

Лонсдейл, залегнал до него с 50-милиметровия „Барет“, стреля. Гърмът почти не се чу, потъвайки в шума от бурята. До тях един от войниците се килна напред с почерняло от кръв лице. Стрелбата по позициите на наблюдателния пост продължи, изпълвайки въздуха около тях с отчупени парчета скала.

Терористите сигурно бяха открили позицията им още като са излизали от дупката си. Ярката светлина на поредната светкавица освети бесните въртопи от пясък и разкри, че по-голямата част от прикритието им липсва. Камуфлажната мрежа я нямаше. Грижливо нанесените за маскировка пръст и пясък по страничните прикрития бяха издухани от вятъра и сега стърчаха нагоре, показвайки на противника местоположението им.

Фицдуейн трескаво търсеше някаква цел. Мярна му се размазана сянка и той веднага стреля два пъти. Сянката падна, но той стреля още веднъж. Проблясъците от цевта и засипалият го ответен огън му подсказаха недвусмислено, че не е умерил. От въртопите пясък пред него изведнъж изхвръкна някаква тъмна сянка. Той успя да се прехвърли зад парапета на прикритието и в същата секунда ръчната граната избухна. Приковаваха ги към местата им и ги обграждаха. Лонсдейл се килна назад със сцепена надве каска и обляна в кръв глава.

Фицдуейн се изтърколи колкото можа по-далеч от наблюдателния пост и се опита да открие този, който бе хвърлил гранатата. Какви сили, по дяволите, имаха срещу себе си? Даде си сметка, че бе допускал Ошима да е или сама, или най-много с двама-трима нейни последователи. Дали не е сбъркал? Да не би към тях да са се присъединили още хора? Да не ги нападаха и в гръб?

Знаеше, че около минното поле са разположени още наблюдателни постове и само на изстрел разстояние от него има стотици войници, да не говорим за хилядите в базата, но на практика той беше сам. Пропълзя малко напред, мъчейки се да засече някакво движение. Вятърът беснееше. Понякога можеше да види не по-далеч от ръката си. Когато бурята утихваше за миг, той успяваше да види някакъв образ, преди отново всичко да потъне в прегръдките на разбеснялата се природа.

Протегна дясната си ръка напред и напипа плът. По ръката му като електрически ток пробяга адска болка — някой стръвно го хапеше. Небето проблесна и срещу себе си той видя нечие озверяло лице. Зъбите на нападателя бяха впити в ръката му.

Лявата му ръка описа полукръг и се стовари в главата на терориста. Фицдуейн си отдръпна ръката, почувствал веднага как болката се оттегля от ухапаното място. Обаче като се опита да докопа с нея оръжието си, установи, че тя отказва да му се подчини.

Терористът се хвърли напред, но Фицдуейн се претърколи встрани. Оня падна до него, но веднага след това замахна с тежкия си нож. Ударът разряза дебелите камуфлажи на Фицдуейн напряко през гърдите му.

Ирландецът откачи една граната от пояса си и хванал металната сфера с две ръце, с все сила я заби в лицето на терориста. Оня изпъшка и се свлече назад. Фицдуейн се надвеси над него и стовари гранатата още веднъж в лицето му, след това още и още. Усети как костите на терориста пукат, а гранатата се превърна в хлъзгава от кръвта топка. Накрая я пусна, намери автомата си, тикна цевта в лицето на терориста и дръпна спусъка. Тялото подскочи и застина неподвижно.